С 2 или с 3 победи ще завърши България тези световни квалификации? И на колко точно точки ще остане от втория в групата - Ирландия? Горе-долу такива бяха въпросите, останали за разрешаване преди последния мач с Грузия снощи. За да последва голямото стискане на палци, та дано жребият за квалификациите на Евро 2012 бъде благосклонен и да помечтаем пак за голямо първенство.

Както бе и преди тези квалификации, и преди предишните, и преди по-предишните... Всички от Евро `04 насам. Никакъв напредък, що се отнася до мъжкия национален отбор. За селекциите по-надолу да не говорим. Класирането на юношите (до 19 г.) за Евро `08 в Чехия бе чествано с фанфари от БФС, а на първенството ни отупаха като брашнен чувал. Извън това участие, което бе по-скоро въпреки системата, всякакви други юноши и младежи с нехайно пренебрежение или просто от неумение срамят страната и се провалят навред.

Картинката не се е променила с нищо от идването на Борислав Михайлов на власт през октомври 2005 г.



А колко щедри обещания

и големи надежди имаше



на онази пресконференция на 17 януари същата година. Тогава 6-има от героите от САЩ `94 плюс Любослав Пенев излязоха и обявиха, че при Иван Славков футболът ни затъва и не може повече така. Че трябват реформи и модернизиране. Клубовете повярваха и ги избраха. А резултатите оттогава са почти никакви.

Нека погледнем първо позитивите, така е редно. Изрежда ги самият Михайлов (в. "Труд"): "Генерално трябва да се работи много, а не само да си говорим глупости дали отгоре да променяме или отдолу. Някои нямат очи за онези градивни неща, които прави БФС и които в бъдеще ще се окажат безценни за желаната промяна към добро във футбола - договорът за телевизионните права, осигуряващ солидни пари на отборите. В ход е лицензиране с все по-високи изисквания за прозрачност. Имаме стабилни отношения с нашите спонсори..." Към това можем да добавим и топките, раздадени на клубовете, нищо че бяха предизборен ход за конгреса, на който Михайлов бе преизбран.

И като е засегнат въпросът със спонсорите, не може да не се зададе въпросът защо при няколко привлечени два от основните се отказаха - пивоварната "Загорка" и букмейкърската къща bet-at-home. В частност "Загорка" оттегли бранда си "Ариана" като спонсор на "А" група. И да се спомене, че БФС всъщност губи много пари, тъй като в договорите на основните спомоществуватели в различни варианти има клауза, че ще бъде отпусната тлъста сума при класиране за световния шампионат в ЮАР.

Други особени плюсове няма, нека признаем. Само се говори с апломб какъв авторитет има Михайлов в УЕФА, където членува в комисията за национални отбори. И да не забравим - пред президента Мишел Платини. Който явно още не е разбрал, че миналата година, като дойде в София, е направил напразно първа копка в НСА на дългоочакваната база за националните ни отбори. Такава все още не се строи. И със сигурност няма да бъде там. Евентуално ще е в Бояна и в най-оптимистичните прогнози ще е готова към края на този мандат на БФС. Може би за да се пререже лентата точно преди следващия конгрес и да се полее.



Дотогава националите ще

обикалят с автобуса по базите



на "Левски", ЦСКА и ще дават наеми на "Васил Левски" и частни терени.

Като стана дума за конгрес и мандат, нека споменем и нещо друго. Реално Борислав Михайлов е законен шеф на БФС още седмица. Тогава изтичат 4-те години от мандата, даден му на конгреса, при който смени Славков. Последващото му преизбиране - от януари 2009-а, още не е узаконено от съда, както впрочем и съставът на новия Изпълком. И ако това остане така дори и ден след 21 октомври, всяко последвало решение няма да е законно. За което от месеци тръби вечният опозиционер Ивайло Дражев. Него всички шефове в БФС третират като селския луд, но обвиненията му хич не са безпочвени. Пък и, ако беше селският луд, БФС нямаше да впрегне целия си механизъм да не го допусне до януарския конгрес. Уплашиха се от Дражев, да! И 4-5 дни преди конгреса няколко столични всекидневника "случайно" се добраха до материал срещу Дражев, напомнящ за висящото дело срещу него.

А историята се повтаря. След фиаското в тези световни квалификации публично възропта бившият национален селекционер Пламен Марков. Само дето не се включи в хора срещу наследника си Станимир Стоилов, а се прицели по-нагоре - в Михайлов. И зададе няколко простички въпроса: "Защо шефът на БФС никога не поема отговорност?", "Защо не е направил генерални реформи?", "Защо законодателството на БФС още не е напълно съобразено с това на ФИФА?", "Защо поне не спазва договорите, които подписва"? (при уволнението на Марков например не се придържаше към написаната неустойка, ами започна евтини пазарлъци за намаляване на сумата).

Михайлов не си остави коня в калта, а моментално даде интервю за два вестника наведнъж. И обясни, че не било морално Марков да си иска обезщетението. "Според Изпълкома имаше несвършена работа и моралното бе вече бившият селекционер да направи компромиси във финансовите си изисквания", изказа се като запалянко Боби. И отново се скри зад гърба на Изпълкома. Чиито решения не са легитимни заради липсващата съдебна регистрация и затова биват документално оформяни като еднолични решения на своя шеф.

И едно напомняне - тогава официалният мотив за уволнение на Марков бе, че не можел да мотивира футболистите. А сега, като се влачат като черва по терена, на Михайлов сигурно му се виждат като извънредно мотивирани.

Ама няма защо да се учудваме. Нали точно шефът на БФС каза през февруари след назначаването на Мъри:



"Всичко е в наши ръце относно

класиране за ЮАР 2010



Няма нужда да бъдем черногледи, вярвам, че отборът има възможност да се класира за световното първенство." А сега и Стоилов, и Михайлов обърнаха плочата и обясниха, че никога не е ставало въпрос за класиране на световното. Целта винаги била Евро 2012.

Да не говорим, че на бившия вратар все другите са му виновни. За "А" отбора се оправдава с Пламен Марков, за младежите - с техния треньор Иван Колев, за съдийските скандали - с реферската комисия. Но и косъм не дава да падне от главите на доверениците му Станимир Стоилов, Емил Костадинов и Наско Сираков. Да, именно тези тримата. Костадинов, който така вещо отговаря за младежките и юношеските формации, че никой вече не ги брои за съперник. Сираков, който още по-умело отговаря за "А" отбора. Същият Наско, който през февруари изтърси: "Целта ми е в следващите три мача националният тим да изглежда коренно различно от това, което видяхме в Белград. Гарантирам ви, че това ще стане. Аз знам как, но няма да ви кажа." Да, добре, че не каза! А в Ларнака се видя, че съставът изглежда точно по същия начин, както и при 1:6 в Белград. В резултат от експериментите и схемите на Стоилов.

Иначе Михайлов винаги твърди, че осигурява всичко за националите - премии, лагери, средства за въстановяване... Вярно, че продължаваме да си я караме все така - без ясна програма за контролите, и по случая се обиграваме в движение в квалификациите. В резултат на което на терена става брауново движение. Но пък Михайлов си остава "добрият президент". Виж, за медиите, които си позволяват все пак критики, показва и другата си страна - арогантната: "Да вземем да закрием първенството! Тогава журналистите няма за какво да пишете!".

Или, не дай Боже, да се изговори или напише нещо срещу синчето Николай. Вратарчето може би има някакви качества, но така нагло го тикат напред, че го намразиха всички запалянковци. Безогледно бе лансиран и в "Левски", и в младежкия национален тим. А за има-няма 2 години Ники "узря" и младежкият отбор вече не бе по аршина му, та мина при мъжете. Нищо, че е твърда резерва в клубния си отбор "Твенте".

Но да оставим бакиите в националните отбори. Михайлов строго се придържа към тезата, че няма никаква вина за дереджето в клубовете. Сигурно, защото



не му изнася

да ореже "А" група



до 10 отбора, та да се създаде някаква реална конкуренция. Или се надява на естествения подбор - клубовете без пари сами да се откажат.

А кой в крайна сметка не демонстрира твърдост и не приложи строгите правила на УЕФА за лицензиране? И защо въобще се прави на ударен и обяснява, че наредбите на БФС са се изравнили с тези на УЕФА? Ами че Арбитражният съд заработи едва преди месец, само с 3 години закъснение. А договорите на футболисти и треньори продължават да се сключват според Кодекса на труда. И така се стигна до абсурдни казуси като тези с Тодор Тимонов и Николай Манчев, които тръгнаха да прекратяват отношенията си с "Ботев" по съдебен път заради неполучени заплати, но бяха натиснати от БФС да се явят на арбитраж - там нямало да има проблеми, а и институцията щяла да се официализира, понеже й било първото дело.

Истината е, че Михайлов не наложи ясна дългосрочна стратегия за развитие на футбола ни, която щеше наистина да даде плод евентуално към 2013-а, когато приключва вторият му мандат. А сега нито има база, нито има читава методика, по която да се подготвят децата. БФС има потенциала да финансира детския футбол, но предпочита да пренасочва парите към мъжкия отбор, което завърта порочния кръг на предначертания провал. А вместо да направи нещо по въпроса, президентът предпочита да се оправдава с държавата и да хвали тези, които наистина са сторили нещо - Митко Събев в "Черноморец" и Гриша Ганчев в "Литекс". Да, те инвестират със свои пари на добра воля, вместо да чакат на БФС. Пък футболният съюз не бива да чака на държавата, тъй като е самостоятелна юридическа структура и не се отчита на никого, като привлече някой лев от спонсори например. И вместо Михайлов да си прави евтин PR, че, виждате ли, организирал международен младежки турнир в Сливен (за който се чува, че е финансиран от един от участниците - ЮАР), трябваше да прави нещо по-осезаемо.

От последните медийни изяви на президента разбираме, че май най-сетне е решил да поработи. А проспаните 4 години? Дали тежат на съвестта му, или просто сега е време да бъде приспано обществото с думи, а сладкият живот да продължи? До клиничната смърт на българския футбол.