Ve,
за припомнянето.
Който сака може да разкаже лични спомени като мене сега. През 1993г. бях далече от България. Няма Интернет, голяма часова разлика и не смеех да будя никого по никое време да разбера със сигурност резултата който се чу само като слух сред българите. При това звучащ невероятно. Потвърждението дойде от френското посолство.
Хората одма си признаха, че сме ги набили насред Париж.
За 1968 бях в казармата. По онуй време ЦСКА "Червено знаме" газеше наред кат луда крава. Във втората минута при автогола на Вуцов левскарите изтръпнахме. Очертаваше се и за нас погром. При изравняването в 7 мин. за пръв и последен път в
дербито поисках мача моменталически да спре. Но останалите леввскари и дума не даваха да се издума. Трябва да ги смачкаме. За всичко което ни са докарали на главите. И за футбол и за казармени порядки и за живота извън поделението. И стана нещо върховно. Бой, та бой до посиняване което вече повече от 40 год. не е минало.
Ето и постната хронология на двата мача.
На този ден през 1993 година националният отбор на България по футбол изиграва един от най-великите мачове в историята. Воденият от Димитър Пенев тим побеждава Франция с 2:1 на "Парк де Пренс" в Париж и се класира за нейна сметка на финалите на Мондиал'94 в САЩ. България се нуждае от задължителна победа, за да завърши на първо място в групата и стига до нея с гол на Емил Костадинов в 90-та минута. Мачът тръгва зле за България, Ерик Кантона открива резултата в полза на Франция. Костадинов изравнява в средата на първото полувреме след като засича с глава центриране на Красимир Балъков от ъглов удар. Две секунди преди да изтече 90-та минута Емил Костадинов получава пас от Любослав Пенев, навлиза в наказателното поле и с мощен удар праща топката неспасяемо в мрежата - 2:1 за България!
----------------------------------------- ----------------------------------------- -----------
На тази дата през 1968 г. Левски постига една от най-знаменитите си победи срещу ЦСКА, побеждавайки със 7:2 вечния съперник. След 11-ия кръг Левски има 17 точки и изостава от водача ЦСКА с 4 точки. В 12-ия кръг на 17 ноември 1968 година се състои дербито. Една загуба на Левски го лишаваше от реални шансове за нова титла. Една победа над ЦСКА почти му осигуряваше спечелването на шампионата. Интригата доведе на стадион "Васил Левски" 55 000 зрители в приятната есенна вечер. Реферът Димитър Румянчев изведе следните състави: Левски: Г. Каменски, Ст. Пешев, Ив. Вуцов, Ст. Аладжов, К. Ивков, Кр. Богданов, Б. Богданов, Ст. Павлов, Г. Аспарухов /капитан/, Я. Кирилов, Ал. Костов. Тези единадесет играха до края на мача. ЦСКА: Ст. Йорданов, Ив. Зафиров, К. Станков, В. Гаганелов /капитан/, А. Никодимов, Д. Пенев, Цв. Атанасов, Н. Цанев, П. Жеков, Д. Якимов, Д. Марашлиев. По време на мача на мястото на Н. Цанев влезоха последователно П. Николов, а малко по-късно го замени младият Неделчев. И двата тима бяха с най-добрите си състави. В Левски отсъстваше само контузеният Цв. Веселинов. Левски се ръководеше от треньора Кр. Чакъров, а ЦСКА - от Ст. Орманджиев. Началото не бе добро за "сините". Във втората минута те си отбелязаха автогол, който кой знае защо бе записан на името на П. Жеков. Оттук започна трагедията на червените. Гол след гол се сипеше в тяхната врата. На полувремето вече беше 4:1 за Левски, а след 78-та минута резултатът достигна 7:1. И тук левскарите спряха. Една минута преди края на двубоя ЦСКА намали - 7:2. Перипетите на мача едва ли следват да се описват. Те най-добре се виждат на заснетото електронно табло на стадиона.