06 Май 2010 20:31
ПРЕДИЗВИКАНО
АСПАРУХОВ ЗНАЧИ „ЛЕВСКИ”
СТОИЧКОВ ЗНАЧИ ЦСКА
Моето сравнение е малко извън футбола. И по-точно – сравнявам клубовете, в които двамата най-знаменити български играчи са се изявавали, възпитавали и за които са се превърнали в клубни легенди. Но има една малка неравнопоставеност – например Христо обира доста негативи след края на кариерата си, понеже продължава да се изявява в обществото и като гражданин – български и на света.
Гунди си отиде от живота на върха на своята футболна кариера, която бе съчетание на спортист и обаятелен човек. Затова разликата ще търсим извън майсторството и как тази разлика се усеща в днешно време, когато интернет побира много повече любители, отколкото се събират днес на мачовете на „сини” и „червени”.
Ще призная, че „златната топка” на Камата е най-безспорното постижение на българския футбол за всички времена. Той нямаше как да го постигне, ако нямаше възможността да попадне в чужбина, при това в тим като Барселона.
От друга страна, и да си играем на „ако-ако”, няма как да докажем, че таланта на Гунди е можело да го изкачи до този връх. Стоичков, освен всичко друго, беше, и още е, нахъсан с прословутия армейски дух, носи ценностната система, която признава победа и само победа. Клубната традиция поощрява всякакво поведение, всякакви средства към целта. Стоичков ли е в основата на такава „ценностна система”, в която можеш да минеш „през огън и жупел, за да победиш? Не, той не игра дълго с червената фланелка, за да изменя манталитета на червените трибуни. По-вероятно е това да идва от собствения му характер, който пасна на един готов манталитет…
При Гунди щеше да е абсурд някой по някакъв начин да свърже името му с арогантност, агресия, простащина.
Дали би изритал испанския съдия по кокалчетата още в първите си мачове на чужда земя?
Дали би се обръщал към някой журналист с прозвища като тюфлек, цървул…
Или да заяви на всеослушание, че родината не му е дала нищо. Също и родителите му…
Макар и нарочен за „майор от милицията”, Георги Аспарухов дали би се примолил да сложат на алфа-ромеото му синя милиционерска лампа…
Безброй са сравненията, а повечето няма смисъл да се изреждат. Пиша това, отвратен от нестихващите и бързо увеличаващи се гнусни мнения за невръстни червени фенчета, за които гаврата с паметта на Гунди е станала нещо престижно из сайтовете от системата на Георги Атанасов. Защо се подклажда тази „антигунди” кампания и кой го прави?
Според мен – вече никой. Когато е било нужно това да се обуздае, някой левскар с възможности снизходително е отбелязвал – какво могат да му сторят на Гунди? Гунди си е Гунди, „Левски” си е „Левски”, да ходат да си духат супата.
И така, докато се стигне до тези 150-200 младежи във Фейсбук, които празнуват в своята модерна група „Гунди – разложен труп”.
Мога да се впусна в по-конкретен и аналитичен материал – доколко сини и червени са достойни да бъдат олицетворявани от своите най-изявени футболисти от различно време. Но то не е и толкова нужно – достатъчно е понякога да се вторачваме и в текстовете на колеги-форумци.
За Гунди гарантирам, че не беше много образован, но природно интелигентен, каквито са повечето левскари и в момента.
За Ицо Стоичков нека някой от неговия клуб да гарантира нещо подобно.
Но двамата са най-близо да олицетворяват клубния манталитет
|