Наскоро Тодор Батков разпространи в публичното пространство един протокол, който уж доказвал, че Левски е най-старият столичен клуб, защото не е създаден през 1914 г. както твърдят създателите му, а през 1911 г.
Маститият юрист дори не си беше направил труда да обърне внимание на това, че в този протокол има инициали на организации, създадени десетилетия след 1911 г. Затова мнозина приеха тази акция на пълномощника на Майкъл Чорни като една безобидна шегичка. За съжаление подобни опити за пренаписване на футболната история съвсем не са безобидни.
Съвсем логично е след кражбата на история да се стигне и до опити за кражба на евроуспехи или евролиценз например. Затова след левскарските опити да се открадне истината за първия българин в десетката на "Франс футбол" и тази за първия роден гол, вкаран на стадион "Уембли", или внушенията, че Левски бил репресиран по времето, когато негов шеф беше зетят на Тодор Живков, съвсем логично дойде и кражбата на лиценза на ЦСКА през 2008 г. А тогава червените, на които предстоеше да финализират договорите си с Жеваго и "Ауди", не само бяха в състояние да елиминират БАТЕ, но можеха и да спечелят първите български точки в групите на Шампионската лига. Не бива да се отминават с безразличие и опитите на хора с морал и минало на доносници да разпространяват внушения, че ЦСКА бил създаден с някакъв невидян от никого указ на БКП.
Най-малкото доказателство, че не трябва да им се вярва е, че през 1948 година - годината на създаването на ЦСКА, комунистическата партия се нарича не БКП, а БРП(к), а сред публикуваните нейни решения, които тогава се свеждат на населението чрез средствата за масова информация, подобен указ не съществува. По-важното е, че създаването на ЦСКА е резултат от една дълга поредица от обединения, които са нещо характерно за футболния живот в онази епоха. Така например първото обединение след идването на комунизма е между Левски и ПСК (Пощенски спортен клуб). С него левскарите гарантират своята финансова стабилност в онези толкова трудни следвоенни години. Малко след това победителят в софийското първенство през 1944 г. АС 23 се обединява с Шипка-Победа и Спартак, до голяма степен благодарение на настойчивостта на изключително ерудирания Михаил Михайлов, когото наричат "душата на Шипка". Новият клуб е кръстен Чавдар и за негов почетен председател е избран някогашният зам.-председател на АС 23 Владимир Стойчев - бивш царски офицер, който след идването на комунизма става генерал. Въпреки това съществуването на Чавдар е съпътствано от сериозни финансови затруднения и футболният отбор скоро е напуснат от редица водещи играчи. Така тимът изпада във втора софийска дивизия и пред него се очертава нерадостно бъдеще. Скоро обаче, всичко се променя, защото майор Иван Мирски надвива... Сталин и Цола Драгойчева
През януари 1948 г.
в Левски се
чувстват на
върха на
могъществото си След идването на комунизма на 9 септември 1944 г. сините привличат в състава си един куп елитни за времето си футболисти, а в същото време основните конкуренти на Левски - Славия (българският футболен лидер преди войната), АС 23 и варненските клубове, западат. Така само за няколко години левскарите печелят повече отличия, отколкото за 30 г. преди идването на комунизма. През 1946 г. те стават първият носител на Купата на Съветската армия. През 1946 и 1947 г. пък успяват да направят два поредни дубъла, като печелят и титлата, и купата - нещо, което не са успявали да постигнат никога преди това. На състоялото се през януари 1948 г. събрание председател на Левски става Цола Драгойчева, която преди завръщането на Георги Димитров от Москва е наричана от някои западни издания "истинският президент на България". За почетен председател синьото събрание избира самия "баща на народите" Йосиф Сталин, който, както и Майкъл Чорни десетилетия по-късно, е удостоен задочно с високата левскарска чест. В залата не присъстват също и комунистическите лидери на България и Югославия - Георги Димитров и Йосип Броз Тито, но това не пречи на делегатите да ги изберат за членове на почетния президиум на Левски. В тези тържествени мигове левскарите едва ли са могли да си представят, че през същата година ще загубят титлата. Затова те не се впечатляват кой знае колко, когато на 15 февруари втородивизионният Чавдар преминава към ЦДВ. ЦДВ (Централен дом на войската) е организация, която включва в себе си театрални, певчески, физкултурни и други културно-масови военни колективи. Шеф на ЦДВ е изключително инициативният и енергичен майор Иван Мирски, който с приобщаването на Чавдар успява да създаде една солидна военна спортна организация. Разбира се, нито Мирски, нито ръководството на военното министерство са доволни от състоянието на футболния отбор. Затова майор Мирски търси решение, като предлага обединение на Спортист (кв. "Хаджи Димитър"
. От "спортистите", известни още като "кошмара на Левски" обаче, се получава отказ. (Интересно дали това щеше да бъде възможно, ако наистина имаше партиен указ.)
Точно тогава пред вездесъщия майор Мирски се появява нов проблем. От родното му село Петърч (Софийско), го молят спешно да им намери резервни части за авариралия камион на новосъздаденото местно ТКЗС. Обикаляйки из София за резервни части, майорът се среща със своя стар приятел Петър Михайлов - председател на намиращия се на второ място в първа софийска дивизия Септември. (Тук левскарите могат да потърсят дългата ръка на комунизма, защото Мирски и Михайлов са лежали заедно като политически затворници преди 9 септември 1944 г.) През пролетта на 1948 г. голяма част от футболистите на Септември трудно намират пари дори за храна - Манол Манолов работи като хамалин, Пижо Миланов - като леяр, и т. н. Затова покрай резервните части за камиона Мирски и Михайлов успяват да постигнат и съгласие за обединението на ЦДВ (Чавдар) и Септември. Обединителното събрание е проведено на 4 май следобед в сградата на ЦДВ. Избрано е името на новото дружество - "Септември при ЦДВ", за председател е избран генерал Боян Българанов, а за почетен председател - военният министър генерал Георги Дамянов.
Обединителният протокол
е подписан на 5 май
в кабинета на
генерал Боян БългарановТези събития са широко отразени от тогавашната преса, като репортажите съдържат както подробности от обединителното събрание, така и текста на обединителния протокол. Затова създаването на ЦСКА не е обвито в мистерията на съмнителни документи.
Не трябва да се подминават и смехотворните теории, че армейците били станали шампиони през 1948 г. единствено, защото още със самото си създаване са привлекли всички най-добри български футболисти. Тази нелепица обаче се опровергава от факта, че ЦСКА печели първата си титла с девет свои (на Септември и на АС 23) юноши в състава си.
От футболистите, които с победата си с 3:1 срещу Левски, на 9 септември 1948 г., носят първата шампионска купа в армейската витрина, само вратарят Стефан Геренски и халфът Стефан Божков не са играли в юношите на Септември или АС 23. В същото време продукт на собствената школа в Левски е само Димитър Дойчинов. Затова на приказките за уж изкуствено създадения отбор на ЦСКА не може да се гледа сериозно.
Първата титла обаче не се оказва достатъчен аргумент пред финансовите органи на военното министерство и вездесъщият Иван Мирски, който междувременно е станал подполковник, е принуден да вземе 100 хиляди лева заем от ТКЗС-то в родния Петърч, за да осигури участието на ЦСКА в следващото първенство. Същевременно хората от Петърч изкопават от поляните край селото хиляди чимове, за да се поднови тревната настилка на "Армията". Очевидно грижовното отношение към отбора и стадиона на ЦСКА е нещо, от което днешното ръководство на червените има какво да научи. И да не се забравя, че Иван Мирски успява да върне заема в срок и ТКЗС-то в Петърч се радва на богата реколта в следващите години, докато в началото на 60-те властите се съгласяват на мястото на ТКЗС "Софийска комуна", което отглежда най-хубавите говеда в България, да бъде построен стадион "Герена".