Въведеното вчера от Русия ембарго върху вноса на хранителни стоки от страни, които са й наложили санкции, няма да засегне сериозно България и българските производители. То ще се отрази негативно на ограничен кръг от производители. Очаква се обаче ембаргото да има тежък вторичен ефект върху родните производители на храни заради засиления конкурентен натиск, най-вече от страна на производители от ЕС.

Вчера руският премиер Дмитрий Медведев подписа правителствено постановление за въвеждане на ембарго за внос на храни от ЕС, САЩ, Австралия, Канада и Норвегия заради санкциите, наложени на Русия от тях. Списъкът включва прясно и охладено месо от едър рогат добитък, свинско и птиче месо; риба и ракообразни, пресни и охладени; мляко и млечни продукти, пресни зеленчуци и плодове; колбаси; готови хранителни изделия. Забраната ще важи до 7 август 2015 г.

По данни на българската статистика износът ни за Русия през 2013 г. е бил за 573. 5 милиона евро. Това е едва 2.6% от общия износ на страната ни. В тази сума селскостопанските и хранителните стоки са 53.4 млн. евро, или 9.3% от износа към Русия. Най-голяма част се пада на фармацевтичните продукти - 29 на сто. В списъка на първите 10 водещи стоки с около 2% попада единствено виното. То обаче е изключено от списъка на стоки, които попадат под ембаргото. Изключени са и спиртните напитки, тютюни, консервирани плодове и зеленчуци, както и детски храни.

Няколко типа български стоки, от които за Русия е реализиран износ над 100 000 евро, влизат в ограничителния списък, съобщиха вчера от Министерството на икономиката в отговор на въпрос на в. "Сега". През 2013 г. например сме изнесли пресни плодове (основно кайсии, череши и праскови) за около 4 милиона евро. За Русия са заминали други плодове за 1.5 милиона евро, охладени и замразени риби за 2.1 милиона евро, сирене за 970 хиляди евро, домати и краставици за около 360 хиляди евро, както и други хранителни продукти за около 650 хиляди евро.

За периода януари - април 2014 г. са изнесени сирена на стойност 185 хиляди евро, краставици за 115 хиляди евро, ябълки, круши и други плодове за около 1 милион евро и други хранителни продукти от ембарговия списък за около 570 хиляди евро.

Доста сериозен обаче е ударът върху ЕС. 30% от износа на плодове и 20% от износа на зеленчуци от съюза отиват за Русия, показват данни на Европейската комисия. По различни данни експортът на попаднали под забрана стоки е между 7 и 10-12 милиарда долара. Тази продукция сега ще трябва да се насочи към вътрешния пазар на ЕС или да търси други канали за износ, които трудно могат да бъдат намерени бързо. Това неминуемо ще увеличи конкурентния натиск върху българския пазар и родните производители.

Според председателя на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров проблемът за България не е в количествата, които изнася за Русия, а ситуацията, която ще се породи на европейския млечен пазар. "Страната ни изнася за Русия млечни продукти за между 4 и 6 милиона долара годишно", каза той. По неговите думи обаче целият ЕС изнася около 65 хиляди тона продукти за Русия, които ще трябва да бъдат реализирани вътре в ЕС и ще доведат до натиск на европейския млечен пазар. "Около 50% от вносните млечни продукти, които консумират руснаците, са от ЕС, в момента даже и повече, защото доскоро 15% от вноса идваше от Украйна, а сега не. Сега тези 15% също се вливат в ЕС безмитно", допълни Зоров. По неговите думи националните правителства трябва да поискат от ЕС обезщетение за евентуалните загуби, породени от решението на ЕС.

Износът на месо и месни продукти към Русия не е голям, но производителите са притеснени, защото губят пазар при свито потребление, каза и Илонка Аврамова, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Много малко фирми работят с руския пазар, защото да се добере една компания до него е трудно. "Едва 4 фирми от асоциацията изнасят за Русия, защото за да започне да изнася, тя трябва да подаде заявление, да бъде проверена на място и чак тогава се издава лиценз", обясни Аврамова.

Доста по-различни данни за българския износ на плодове обаче получи "Сега" от заместник-председателя на Българо-руската търговско-промишлена палата Георги Минчев. От началото на годината до сега е осъществен износ на череши и вишни, а до края на летния сезон се предвиждаше Русия да закупи продукция от праскови, нектарини и круши, каза той. По негови думи за миналата година на руския пазар са продадени български плодове на обща стойност над 15 милиона евро. От тях между пет и седем милиона са били приходите от праскови и круши, над които за тази година ще се задейства ембаргото.

По всичко личи, че санкциите ще се отразят не на икономиката като цяло, а на производителите в България, опасява се и Георги Минчев. Според него най-тежката от вторичните последици ще бъде преразпределението на българската продукция, предназначена за руския пазар. Тя ще трябва да се влее в европейския пазар, където обаче най-вероятно ще се окаже неконкурентоспособна. Това би могло да бъде пагубно за производителите, които няма да успеят да оцелеят, защото вътрешният ни пазар не е адекватна алтернатива за останалата продукция. Минчев допълни още, че дори и ембаргото да падне в идните месеци или след август 2015 г., все пак е възможно българските търговци никога да не успеят да се завърнат на руския пазар.