Партията на радикалната левица СИРИЗА печели 35.38% от гласовете на извънредните парламентарни избори в Гърция, сочат резултатите от преброяването на една четвърт от бюлетините. Тя има шанс да събере абсолютно мнозинство от 151 депутатски места в 300-членния парламент. На второ място е управляващата десноцентристка партия "Нова демокрация" на премиера Андонис Самарас, която получава 28.94%. Трета е крайно дясната "Златна зора" с 6.35%, след нея са партия "Реката" (То Потами) с 5.68%, Комунистическата партия на Гърция - 5.28%, ПАСОК - 5.04%, Независими гърци - 4.68%. Създадената три седмици преди изборите партия на бившия премиер Георгиус Папандреу "Движение на демократите-социалисти" остава с 2,48% - под трипроцентната бариера за влизане в парламента.
Досегашният гръцки премиер Андонис Самарас призна загубата на партията си малко преди 23:00. В изявленията, които направи в организирания за изборите международен пресцентър той посочи, че в сравнение с изборните резултати през 2012 Нова демокрация е загубила само два процента, въпреки предприетите тежки мерки за бюджетни съкращения. Самарас заяви, че оттук нататък партията му ще има ключова роля като гарант за стабилността, сигурността и реформите, които трябва да бъдат проведени. По-рано в телефонен разговор с лидера на СИРИЗА, Самарас го поздрави с изборната победа. “Оценявам това”, бил отговорът на Алексис Ципрас. “Това е политическа култура”, казал Самарас.
Големият въпрос беше не кой ще спечели изборите, а с колко и какво ще прави победителят, след като ги спечели, писа електронното издание GRReporter. То публикува днес статия на известния гръцки икономист Панайотис Лярговас, преподавател в Пелопонеския университет и координатор на Службата за изпълнение на държавния бюджет към Парламента на Гърция.
Под заглавие "След изборите" се казва: Новото правителство ще трябва да се справи с финансовата и макроикономическата действителност в страната и с перспективите, които тя налага. За 2014 действителността може да бъде отразена откъм положителната й страна, на базата на основните показатели - увеличаване на БВП с 0,6%, излишък в текущата сметка на платежния баланс от порядъка на 2,5 милиарда евро (до ноември, от когато са последните данни), и първичен бюджетен излишък от около 1,9 милиарда евро. Обаче, тъжен факт е наличието на първичен държавен дълг в размер на 177% от БВП, много висок процент на безработица- около 25%, просрочени задължения на физически лица към държавата в размер приблизително на 74 милиарда евро, просрочени задължения на държавата към физически лица- около 4,5 милиарда евро, необслужвани кредити за около 80 милиарда евро, нежизнеспособни осигурителни каси, разрушаване на покупателната способност на гражданите, на спестяванията и на инвестициите.
Новото правителство ще завари графици и задължения по редица въпроси, които вероятно частично ще бъдат променени. Те включват:
• Договор за предварителните условия (финансов дефицит, реформи) до края на февруари 2015 и оценка на програмата за приспособяване (Меморандум II), като е възможно ново удължаване на срока
• Договор за последователна национална програма за реформи и развитие
• Освобождаване на последните траншове
• Одобряване на „предпазната кредитна линия” от Европейския механизъм за стабилност
• Облекчаване на обслужването на дълга (според ангажимента на Еврогрупата от ноември 2012!)
Решенията на новото правителство след изборите трябва да бъдат взети възможно най-бързо. Първо, за да се промени климатът, предизвикан от обявяването на изборите, непостигането на споразумение с тройката и опитът на правителството на Нова демокрация и ПАСОК да прибегне до пазарите през октомври 2014 без да има споразумение за това. Второ, за да бъдат обслужвани краткосрочните кредити за 2015 и да се плащат лихвите.
Непосредствени проблеми могат да бъдат създадени ако продължи изтичането на капитали и влогове от банките. Дори и само по тази причина се налага някакво минимално разбирателство между партиите и тройката! Ако изтичането се съчетае с прекъсване на евтиното финансиране на банките от Европейската централна банка, нещо, което обаче не смятаме за вероятно въпреки ясната позиция на банката, ще бъдат създадени сериозни проблеми с ликвидността и, следователно, ще има по-нататъшни ограничения във финансирането на действителните финансови дейности. Тогава продължаващата несигурност за следващите стъпки ще повлияе отрицателно на очакванията и може да доведе до отстъпление в темповете на растеж.
Не трябва да се забравя, че за 2015 е поставена доста амбициозна цел за увеличаването на действителния БВП на страната с 2,9%. Това, с други думи, означава, че по времето на дългите и вероятно трудни преговори, гръцката икономика ще трябва не просто да функционира нормално, но и да постигне значително развитие. Поради това ще бъде огромен провал загубата на първото шестмесечие на новата година, както по отношение на фискалната дисциплина, така и на потенциала за растеж. Тоест, основният въпрос трябва да бъде създаването на климат на стабилност, доверие и нормалност в гръцката икономика, се казва в коментара.