|
Предложение за създаването на подобен филм Чивиков получава в края на миналата година от холандската телевизия VPRO по повод негови публикации по темата. Съавтор е холандският изследовател Олаф Аудхойзден, а режисьор - Йос де Пютер. Озаглавили го "Делото Милошевич - бележки под линия към един процес".
Преди месец филмът е излъчен в Холандия, където е предизвикал
разгорещени, но предимно възторжени реакции
Миналата седмица беше представен и у нас на фестивала "Златната ракла".
"Това, което показват и публикуват медиите, е изкривена информация. Те например никога не отразяват провала на свидетелите", твърди Чивиков. В хода на кръстосаните разпити много от призованите се оказвали лъжесвидетели или пък изневиделица започвали да се държат като свидетели на обвиняемия. "Това са големите провали на обвинението", твърди Чивиков.
В Хага Чивиков се озовава през септември 1975 година, където го чакали жена му Илзе и 6-месечната му дъщеря Соня. Предисторията е дълга.
Със съпругата си Жерминал се запознава през лятото на 1969 г. на курс в Хумболтовия университет в Източен Берлин, организиран за студенти по германистика от цял свят. След кратка и, както твърди Чивиков, "бурна" любов в края на курса той заминава за България, а тя за Холандия. Разменили си 2-3 писма, след което отговор от Жерминал не последвал.
Междувременно той бил арестуван
През 1968 г. заедно с група приятели от Русе Жерминал се захваща да клевети народната власт с позиви. По това време той е студент немска филология в Софийския университет. Причината била, че не им харесала окупацията на Чехословакия през същата година. И други работи не им се нравели - червената буржоазия, привилегиите на т.нар. активни борци, лъжите по вестниците, липсата на демократични свободи и т.н.
Хванали ги и ги осъдили. В затвора влезли трима, сред които и покойният Любомир Собаджиев. Чивиков е осъден на 3 г. затвор. Излежава си присъдата - първо във Врачанския, а после в Старозагорския затвор.
Озадачена от мълчанието му, Илзе дошла в България да го търси. От родителите му в Русе разбира, че е в затвора. Нямало как да го посети там, но пък често пътува от Хага до Русе и гостувала на майка му и баща му. Когато пускат Чивиков от затвора през 1972 г., решили да се оженят. Той предприема два безуспешни опита да се върне в университета, но по искане на Държавна сигурност всеки път го изключват.
Бъдещата съпруга на Чивиков заминава от България, за да се върне с нужните документи за сключването на брак. На връщане обаче на гара Драгоман я свалят от влака. Принуждават я да подпише документ, че 10 години няма да влиза в България под заплахата, че в противен случай ще има лоши последствия за Жерминал. Илзе се връща в Холандия и успява да предизвика дипломатически скандал. Министърът на външните работи на Холандия писал писма до нашия с въпрос как може да си позволяват да се държат така с тяхна гражданка. "Те дори не се бяха погрижили за никакви конкретни причини,
колко му беше да й сложат в багажа наркотици
или забранена литература", разказва Чивиков.
В резултат на това се заражда спор между българските министерства на външните и на вътрешните работи. Външно е загрижено за лошото име на България пред света, а МВР обяснило, че това не е тяхна работа. Но в крайна сметка решили, че с оглед на дипломатическите усложнения е по-добре да разрешат на холандката да се ожени за бившия затворник.
Илзе пристигнала в България през март 1973 година и в Русе се омъжила за Жерминал. Живели обаче разделено. Тя работела като учителка по немски в Хага и идвала по време на ваканциите до България. Чивиков се трудел в завод "Найден Киров" в Русе като общ работник и кроял планове за бягство, защото дори не приемали молбата му за задграничен паспорт. Изненадващо през септември 1975 г., в навечерието на Хелзинкската конференция, извикали Жерминал в МВР, за да подаде документи за въпросния документ. На опашката пред гишето на паспортния отдел обаче един милиционер го отвел в сградата на Държавна сигурност. "Казах си - дотук бях. Хората като мен живееха в непрекъснато очакване да влязат отново в затвора. Такава беше практиката - лежал веднъж по политически причини, влиза непременно пак за някакво криминално престъпление - кражба или нещо подобно.
Много опасен беше вариантът с опит за изнасилване
Сценарият е прост - прибираш се вечер вкъщи, изневиделица иззад ъгъла някаква жена ти се хвърля на врата, къса си дрехите и започва да вика за помощ. Двама-трима свидетели наблюдават сцената и влизаш в затвора за опит за изнасилване. Познавах такива случаи, очаквах да ми се случи и на мен. Отидох със свито сърце в ДС да чуя какво криминално престъпление са ми съчинили", спомня си Жерминал.
Останал изненадан - любезен полковник му обяснил как до края на седмицата трябва да го няма, да е заминал за Холандия. От едно чекмедже извадил чисто нов паспорт със снимка и го предупредил да внимава как се държи, какво върши и какво приказва, защото ръката на ДС е много дълга. Жерминал обещал да се държи прилично, взел на заем пари за два големи куфара и не чакал втора покана.
Първата му работа в Холандия била да се опита да продължи образованието си. За негово учудване в университета в гр. Лайден във факултета по германистика го приемат след кратко събеседване и без да му искат документ дори и за средно образование. "Много контрастна разлика с положението днес. През 1975 г. емигрант или беглец от Източния блок се носеше на ръце, а и нямаше почти никакви българи в Холандия. Не е като днес, когато чуваш навсякъде българска реч, особено на пазара", коментира журналистът.
В общи линии
Илзе издържа семейството, докато Жерминал се изучи
След дипломирането си учителства, а от 1980 г. е назначен за асистент в Лайденския университет. Води семинари по съвременна немска литература и пише дисертация, която защитава през 1983 година. Следват двугодишна Хумболтова стипендия в Хамбург и ново назначение в Лайден. Поканата за работа в българската редакция на "Дойче веле" в Кьолн дошла през 1988 г. Преди това сътрудничи като свободен кореспондент с коментари и анализи. Същевременно открил у себе си много емоционално отношение към кирилицата и въобще към родния си език, с който вече почти не си служил. Освен това по същото време в България се появили и първите неформални движения, а с неколцина от активистите им се познавал от затворите. Всичко това възкресило интереса му към България, с която смятал, че се е разделил завинаги. Ето защо решил да приеме поста редактор в "Дойче веле" и да живее през седмицата в Кьолн, а през почивните дни да пътува до Хага.
Веднага след смяната на режима през 1989 година Жерминал дошъл в България. И оттогава често пътува насам. Използвал възможността да си види досието, щом бил приет законът за отварянето на досиетата на Държавна сигурност. Папките, които получил, съдържали доста интересни за него документи. Разбрал например защо не му позволили да се върне в университета: защото в затвора "отказал на Държавна сигурност". Освен това се уверил, че ДС наистина е имала много дълга ръка. В периода до 1989 г. действително е бил системно проверяван чрез т.нар. "маршрутирани агенти" на ДС. Това обикновено били негови съученици, съказарменици и съкилийници. Те му ходели на гости в Холандия като стари приятели, а после пишели най-подробни доклади - с кого се среща Чивиков, с какво се занимава, какви са му плановете, как готви, какви жени харесва. Най-учуден и разочарован обаче Жерминал бил от факта, че за него системно
донасял в ДС и мъжът на сестра му,
когото също смятал за приятел.
Това, което предизвиква особено любопитство при запознанство с Чивиков, е името му. "Заслугата е на баща ми, лошото е, че не ме е питал, като ме е кръщавал. Ако беше попитал, щях да кажа, че искам да съм Иван, Христо или Стоян", шегува се Жерминал. Баща му Панайот Чивиков е бил един от доайените на българското анархистично движение. Жерминал е третият месец от календара на якобинците и коренът "жерм", означава кълн, пролет, развитие. Името често се среща в анархистични среди във Франция и Испания.
|
|