|
Българският цар Борис е наследен от малолетния Симеон. Вместо него управляват регенти. След 9 септември на мястото на арестуваните Богдан Филов, Никола Михов и принц Кирил Преславски са избрани Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Конституцията предвижда това да става с Велико народно събрание. Тук тя не се спазва.
Йоанна е останала в България с малкия Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза. Династията, потомка на европейските дворове, бавно и сигурно обеднява. За издръжката на двореца се е грижило Интендатството на цивилната листа, но през 1945 то вече не съществува и на царската фамилия се отпускат пари от държавния бюджет. През септември 1944 г. сумата за издръжката на двореца в София е 2 195 346 лв., но през декември 1945 г. вече е 354 722 лв. Американският журналист Джон Гънтър е писал през 1937 г. за малолетния югославски крал Петър: "Неговият живот има най-ужасни изгледи - Петър не може да промени професията си. Той е крал за цял живот и не може да избегне стръмнините на своето бъдеще." Тази оценка е валидна и за българската царска фамилия.
От името на регентите преговори с Йоанна води Тодор Павлов,
отпосле награден за вярната си служба с поста член на Политбюро на ЦК на БКП. Особено оживени са контактите им през лятото на 1946 г. На 8 септември пък е референдумът република или монархия. В разговорите между Йоанна и Тодор Павлов става дума най-вече как царското семейство да напусне България и за пари. По повод на тяхната среща към 20 юли Тодор Павлов пише писмо до Политбюро от 24 юли 1946 г., в което предава исканията на Йоанна. Те са:
1. Да се разреши на нея и децата й да напуснат България, като им се даде виза за Египет, където бил баща й. Срока на напускането тя е определила - "непосредствено преди или след плебисцита" (б. а. - за република или монархия).
2. Да й се разреши да вземе със себе си княгиня Евдокия. (б. а. - сестра на цар Борис).
3. Да й се разреши да си прибере и изнесе някои ценни лични имущества като картини, сервизи, автомобили.
4. Българската държава да определи известна годишна сума за издръжката на децата, а заедно с тяхната, разбира се, и нейната издръжка.
В същото писмо Тодор Павлов резюмира и многото си неофициални разговори с Йоанна и прави своята оценка: "От трите възможности: да се остави царското семейство в България и след плебисцита, да се изпрати в СССР или най-сетне да му се разреши да отиде в чужбина най-изгодна е последната възможност." И следват доводите за това: "Ако оставим семейството в страната, ще трябва да го държим в режим на постоянен домашен арест, но въпреки това не ще успеем да го изолираме от реакционните наши военни и др. кръгове, които ще го направят свой реакционен идол: а да ликвидираме физически семейството или поне бившия престолонаследник би било според моето убеждение (може да се лъжа, но съм убеден в това) във всяко отношение неизгодно както за нас самите, така и за СССР. Втората възможност с нищо не е по-изгодна за нас и СССР. Остава третата, като се надяваме, че историческото развитие на нашата страна и на Балканите през следващите десет години ще отиде толкова далече, че за каквато и да било реставрация на монархизма у нас не ще бъде възможно вече и да се мисли."
На 9 август 1946 г. Тодор Павлов доразвива идеята си: "Сега-засега аз оставам на своето старо мнение, а именно, че на царското семейство можем да разрешим да се прибере в Египет и че това във всяко отношение ще бъде по-изгодно политически за нас, отколкото да го държим тук. Даже да допуснем, че вън от България то може да бъде използвано от англо-американците против България, Югославия и СССР, аз си оставам убеден, че ако остане в България, то може с по-голяма вероятност да бъде използвано въобще за същата цел, а щом ние направим плебисцита и избора за Велико народно събрание и щом впоследствие направим съюз, а също и федерация с Югославия, за следващите 10 години (докато Симеон стане пълнолетен) ние заедно с Югославия под върховното ръководство на СССР ще отидем толкова далеч, че никакви царски интриги и маневри не биха ни повече засягали, още повече че
между крал Петър и "цар" Симеон ще се явят неизбежни съревнования
кой евентуално би имал правото да възглавява бъдещата голяма славянска общност." Очевидно той визира коминтерновската идея да се създаде федерация между България и Югославия.
Царицата пък се бори за бъдещето. В ново писмо тя настоява лично на нея да й се отпусне около декар и нещо място край гроба на Борис III, да го обгради с каменна стена, да построи малък мавзолей и да поръчва от чужбина от време на време да се полагат цветя. Понеже практически е невъзможно да вземе всички вещи, принадлежали на царската фамилия със себе си, настоява външният министър Георги Кулишев да говори с английския посланик Бозуел Йоанна да остави някои неща в английското посолство и след това те да й се препратят.
В началото на септември царицата моли да й се разреши да вземе и няколко души от персонала, защото сама с децата не би могла да се справи по пътя с багажа (б. а. - Йоанна отпътува с два вагона багаж). Всички тези молби са изпратени до Георги Димитров - по това време генерален секретар на БКП. Разрешено е на придворните дами да напуснат страната. Йоанна иска нейното и на децата й изгнание да споделят подполковник Малчев и Станислав Балан.
Тодор Павлов защитава заминаването на Малчев: "Другарят Трайчо Костов ми каза, че това било някакъв принципален въпрос. Ако, да речем, се придържаме към подобни принципи, не би трябвало да позволим на нито един наш поданик да отиде с царицата в Египет, а щом на придворните дами и на някои придворни прислужници разрешаваме, не мога да разбера защо не ще бъде разрешено на подполковник Малчев да отиде с царицата в Египет."
И накрая на писмото: "Аз лично още веднъж настоявам поне на подполковник Малчев заедно със семейството му да бъде разрешено да замине. За инж. Кърджиев и Станислав Балан сега не настоявам."
Освен придворният антураж да замине с царицата министър-председателят Кимон Георгиев е обещал на Йоанна и на децата й да се отпусне пожизнена пенсия. Защото смятал че бившата царица трябва да си тръгне спокойно и без излишен шум от България. Георги Димитров също бил на това мнение. Малко преди да тръгне за Египет, царица Йоанна с хиляди уговорки признава, че е в затруднено материално положение. Георги Димитров на два пъти пише бележки до секретаря си: "Да й се отпуснат 1000 лири от БНБ." Йоанна приема парите.
И тук от архивите на историята излиза (истинска или не) любовна интрига
На 20 януари 1945 г. Политбюро заседава с дневен ред "Размяна на мисли по присъдите на двата процеса". Поводът е произнасянето на присъдите за първи състав на т. нар. "Народен съд". Присъстват Трайчо Костов, Георги Чанков, Добри Терпешев, Георги Дамянов, Райко Дамянов, Антон Югов, Цола Драгойчева, Петко Кунин, министър Минчо Нейчев, Карло Луканов и Александър Костов. От другата страна са "народните" обвинители Георги Петров, Никола Гаврилов, Върбан Ангелов и Владимир Димчев. Георги Петров настоява, че трябва да има известна градация на присъдите и много от министрите да се освободят: "Нашето мнение е първите 5 души да понесат тежки наказания, а останалите - не." Сред тях са Петър Морфов, Павел Груев, Станислав Поменов, земеделецът Димитър Кушев, Борис Йоцов, Ив. Вазов (племенник на народния поет), Христо Петров, Константин Партов (бивш министър на правосъдието), Иван Бешков (брат на художника Илия Бешков). Най-голямо внимание е отделено на нещатния съветник на Борис III Любомир Лулчев, който е освобождавал със застъпничеството си пред царя евреи. Никола Гаврилов пък защитава другия съветник на царя - Станислав Балан (б. а. - син на легендарния езиковед Александър Балан) така: "Станислав Балан трябва да освободим по политически причини - бил е любовник на царицата."
Георги Чанков ги срязва: "Линията на нашите обвинители не е линия на хора, които са политически заинтересовани от нанасянето на удар срещу тази камарила." Трайчо Костов (той още не подозира какво го очаква през 1949 г.) също не се съгласява "по никакъв начин с линията на нашите обвинители". Така вместо исканите 18 смъртните присъди стават 49 само в състава за регенти, министри и съветници. Лулчев е осъден на смърт, а Балан на 15 години затвор и конфискация на имущество за 3 млн. лв. и влиза в затвора.
(Следва)
-----------
За написването на този текст са използвани материали от фонд 146, опис 1, 5 и 6 на Държавния архив. Правописът и словоредът на писмата е запазен по оригинала.
|
