(Продължение от миналия брой)

В предишния брой описахме как комунистическите регенти преговарят с царица Йоанна да се разреши на царското семейство да напусне България и да им се определи някаква издръжка или компенсация за имотите им.



Преговорите между царицата и Политбюро продължават. В играта е включен и малкият Симеон Сакскобургготски. Йоанна написва две писма: "За вечни времена. Отивам и няма да се върна. Богатствата си завещавам на народната република България.

Йоана"

Другото: "Макар да отивам далече от родината си аз ще се старая да изуча борбите на българския народ и ще стана революционер.

Симеон"

Вероятно царицата е била шантажирана да напише тези текстове и срещу това са и обещавали запазване на имотите, а може би това да е била цената за получаване на издръжка от държавата и една глобална сума, както самата тя настоява за имотите, които смята, че принадлежат на царската фамилия.

На 18 септември Йоанна, Мария Луиза и Симеон най-сетне тръгват за Египет. Установяват се в Александрия.



От Египет Йоанна изпраща три писма.



Първото е с дата 18 март 1947 г.: "Драги Павлов. Пиша ви отново и съжалявам, че писмото ми съдържа отново едно искане. Касае се за вещите, които нямах време да взема при напускането ми на България и за което ми се каза, че ще ми бъдат изпратени.

Тъй като до днес не ми е известно това да е сторено, мисля че решението да е отменено и затова прибягвам пак до вас. Те не са много работи и материалната им стойност може да не е голяма, обаче стойността им като спомен е твърде голяма за мен, и желая мило децата ми да ги имат. Всичките неща са дошли в България донесени или завещани от бабата и бащата на Борис или дадени мене от семейството.

Колкото за милото паси с книги те са "частно притежание", те са исторически или книги по изкуството, или други, които няма да интересуват никого. Както може да се види по надписите на първата страница, донесох много от тях от Италия при идването ми у нас, а другите ми са спомен, и много скъп, от незабравимия ми съпруг.

По въпроса за автомобилите и мебелите, моля, да се интересувате да ми се изпратят така както ми е било обещано от всички. Сигурна съм, че ще разберете чувството, което ме кара да направя това, и че ще настоите там където трябва, още повече, че, както казах по-горе, това ми е било обещано.

Надявам се, че всички в къщи сте добре, и ви изпращам най-искрените си поздрави и пожелания.

Йоанна".

Второто писмо от 20 май 1947 г. е до генерал Мархолев, който е охрана на двореца след 9 септември и контактува с царицата. В него Йоана пише: "Драги генерале. Макар, че не ми се обадихте нито веднъж през всичките тия месеци обръщам се към вас с един много важен въпрос за децата и мен. Касае се за



обезщетението, което ми беше обещано при заминаването ми.



Вие, който бяхте в течение на всичките неприятни подробности през последните седмици на живота ми в България, спомнувайте си, че сам бяхте натоварен на няколко пъти от г-н Георги Димитров и г-н Кимон Георгиев да ми кажете, че ще получа една "глобална сума" като обезщетение на всички частни и лични имущества, които останаха в ръцете на българското правителство и вие знаете, че те бяха много. Същият ангажимент беше взет от тогавашните регенти.

Тия обещания, както знаете не бяха изпълнени. Пиша ви за да ви моля да говорите с шефа на правителството.

Надявам се, че ще мога да разчитам на вас като посредник, тъкмо защото сте в течение на всичко, и защото вие ми донесохте обещанието на правителството. Ако не бях в лоши материални условия, мисля, че не бих се решила на тази постъпка.

Надявам се, че сте добре и доволен от работата си. Дайте ми новини за здравето на сина. И много ще се радвам ако са добри. В очакване на отговора ви, изпращам, драги генерале, най-искрените ми поздрави и спомени.

Йоанна."

На 3 юни Йоана пише до регента Тодор Павлов: "Драги Павлов.

Извинете ме, че пак ви безпокоя, но идвам при вас с грижите си. Една от тях е от много положителен характер. Животът тук е извънредно скъп и става мъчно за мен да посрещна всекидневните разходи и тези около децата и възпитанието им. Родителите ми за жалост не са в състояние сега да ми помогнат. И естествено, че си спомнувам за обещанието, което ми направихте от името на Правителството (б.а. става дума за издръжката). Не зная дали разбирате



колко ми е неприятно да повдигам тия материални въпроси,



бих желала да нямам нужда да ви говоря за тях, обаче, за жалост, съм принудена да го направя, тъй като минаха девет месеца и нямам никакво известие по въпроса. Уверена съм, че ако кажете на г-н Димитров положението на ищцата той няма да се откаже от думите си и ще иска да ми помогне. Не съм политическа личност.

Ще ви моля настоятелно да ходатайствувате г-н Балан да бъде освободен, за да му бъде позволено да дойде тук, за да дава уроци по френски и английски и някои други предмети на децата.

Благодаря ви много, драги Павлов."

На 20 юли 1947 година Тодор Павлов прави предложение до секретаря на Георги Димитров с молба писмото да се предаде лично:

Вярно е, че на времето си ние, регентите, по указание на бившия министър-председател г. Кимон Георгиев, бехме казали на бившата царица, че нашето правителство е наклонно да обмисли въпроса за отпускане на някаква пожизнена субсидия на нея и децата й. Това тогава се намери за целесъобразно, за да бъде госпожата успокоена и да си отиде без особени нервничания от България.

Лично аз не се съмнявам, че госпожата едва ли се намира в толкова тежко материално положение, както тя пише в писмото си, но, изглежда, тя сега се опитва да използува тогавашното наше обещание, на което не бе чужд и сам др. Димитров тогава, за да поддържа известни връзки с Българското правителство и въобще с България.

Дали, при това положение, би било целесъобразно с е г а да се сложи отново на разглеждане този въпрос и да се реши така или иначе - това ще реши, разбира се, сам др. Димитров."



Отпусната ли е "глобална сума" на Йоанна, Мария-Луиза и Симеон?



На 3 март 1998 г. в Торонто българо-канадското дружество честваше националния ни празник. Сред 500 човека в църквата "Св.св. Кирил и Методий" някой ме срещна с Хелън Исаевич и ми я представи като "приятелка на Мария-Луиза и Симеон." Ето накратко нейният разказ. Баща й бил доверен човек на цар Борис III и през 30-те години на миналия век започнал бизнес с Египет. Разбира се, в сянка стоял царят. През 40-те години нещата дотолкова потръгнали, че бащата на Хелън трябвало да се задържа повече време в Египет и си построил къща в Александрия. Когато Йоанна, Мария-Луиза и Симеон отиват в изгнание в Египет, те се установяват в тяхната къща. "Живееха на първия етаж, ние - на втория", спомни си тогава Хелън и продължи: "През пролетта на 1950 г. обаче с тях се случи нещо ужасно и те заминаха за Испания."

Тук тя млъкна и повече не искаше да продължи какво е това "ужасно нещо." Отговорът е в книгата на А. Цураков "Правителствата на България". В биографичната справка за министър-председателя Симеон II той казва: "1950 г. - осуетен е опит за убийството му. Царското семейство се премества по покана на ген. Франко в Испания." Едната от версиите за този атентат води към Ванче Михайлов, другата, по-вероятната е, че е за сплашване, за да спре Йоанна с исканията си за "глобалната сума за всички частни и лични имущества".

Чак на 31.ХII 1947 г. в брой 305 на "Държавен вестник" е обнародван закон за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници:

Чл 1. Обявяват се собственост на Народната република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници лично придобити или наследени.

Чл. 2. Използването на тия имоти става съгласно правилник, одобрен от министерския съвет по доклад на министъра на финансите.

Председател на Президиума д-р М. Нейчев

Секретар Йордан Чобанов. "

Край

-----------

За написването на този текст са използвани материали от фонд 146, опис 1, 5 и 6 на Държавния архив. Правописът и словоредът на писмата е запазен по оригинала.