|
"Орбитъл" и "Лефтфийлд" не съществуват. "Ъндъруърлд" дадоха признак на живот, макар да останаха в 2/3 от състава си, но и тяхното бъдеще е неясно. Единствените, които продължават да настояват, са "Кемикъл Брадърс".
В края на краищата, Ед Симънс и Том Роулънд - братя само по оръжие, не по кръв - имат някои основания. С хитове като "Hey Boy Hey Girl" и "Block Rockin' Beats" те изкараха клубния ъндърграунд от подземните дупки на стадионите. Продадоха тиражи, нечувани за двама дипломирани историци от университета в Манчестър. И упорито отказват да се влеят в редиците на пенсионираните рейв-идоли.
Имат си и ново, взривно основание за това. "Galvanize", пилотният сингъл от петия им албум, влетя в радиостанциите и клубовете с отзвука на пластичен експлозив. Парчето е с арабски етно-елементи и участието на рапъра Кю-тип от "А Трайб Колд Куест". Парчето е, няма какво да се лъжем, страхотно.
То открива албума на "Кемикъл Брадърс" "Push the Button". Дали са цитирали Мадона в заглавието? ("Push the button, don't push the button" е реплика от нейната песен "Hollywood"...)
Важното е, че са схванали - 11 години след началото, есид бийтовете и клубните химни няма да свършат работа. "Push the Button" е стремително връщане назад, сякаш 90-те никога не са съществували. Няма две песни, които да звучат като записани от една група - по-скоро като колекция от великолепно пипнати ремикси на различни музиканти.
Във всяка от песните има по едно осезаемо гост-присъствие - Ануар Суперстар (брат на Мос Деф) в "Left Right", екзотичният Келе Окереке в "Believe", Ана-Лин Уилямс, която кара "Hold Tight London" да звучи като ремиксирана Дайдо, "Close Your Eyes" с участието на Мъркюри Рев и Уейн Койни.
Независимо дали сте запалили свещичка за смъртта на електронната култура - "Кемикъл Брадърс" са направили изключително силен албум.