Друго сътворение



в дните когато не вали из ведро или перли не падат

за последно по градските улици и не засипват площадите

а и ледниковия период още не ни е сковал напълно

никой вече не ми гостува само на посещение идват

да ме погледат като новородено на милиони години

книга не прелиствам от страх да не се разлетят буквите

и шепота хаотичен на перата им да не заглуши

нечие пристигане или несигурния звънък вестител

усещам по цялата верига на световното съществуване

колко самотен наистина е земният разум

и че всеблагият Бог е единствено горестен клетник

4@совниковата птица дерви6ки превърта криле

но като разпятие вътрешно се е зачеркнало времето

съзнавайки красотата на изоставения живот

чак до сърцето бездънно на стихотворението небесно

отварям вратата нетърпеливо като музикална кутия

всички оркестри на света в този общ момент засвирват

вдига се отпечатаната вода от океанското дъно

лумва огънят на сребърна вълна неутешима

безброй огледала за звездни сближения това е

мигът в който вечността става свободна до човешки талант



Гуарана (r)



не че трябва да свиря по трийсет часа ежедневно

палец и четири пръста два пъти като при всички

и още десет процента талант да добавям

да омайва моята музика горите ятата залите

заслушана в сърдечните тонове ти си моята публика

отвътре обградени сме от своя спасител

миглата ти падаща дори ме трогва завинаги

слагам го в преживяното завладяващата радост

на твоето въображение непринадлежна

димяща хвойна мляко за духове процеждат

плазмено скалите в камерата на душата

каква представа вън от себе си създава морето

обезцветяващи очите пейзажи монотонен слух

скриването с цел да бъде пленително разгадано

музиката твоя е вестител някой не можем скъпа

и след смъртта да се отървем от живота



:re



буквите на диханието световно

нещо ще се върне отново

с нас ще се свърже Господ още ходи по Земята безбожна

интимността на незнайното е безпричинно позната

като ренесанса природата шедьоври прерисува

от всевишните образци имеийлските безплътни криле

са перилата на ръба пред духа ни безпътен

той ще отвори торса си за копнежа като очи

има еднорог с два рога всъщност това е то само

китайските нощи се вярват без другите обяснения

изборът не променя нашето бъдеще а чуждото минало

щом свободната воля е ритуал

някой се свързва отново

сякаш няма да има и мой час безмълвната пяна

горчиви афродити от нули и единици извайва

вкусът на дълбината засиява всеотдайно открито

пада от небето в монолога на мрежата глобална

промяната на съзнанието най-студената жива игла

от сърце умират вечер мъжете жените призори

секва болката в нас за онова без което сме все

някой се връща обратно

водата извор въздига

през бездната дълга там на светлинния край

еделвайсът е твоят мрамор запален