Преговорите за кабинет са като развалена ротативка. Тъкмо си мислиш, че си уцелил печелившата тройка за джакпота, и в последния момент крушата се оказва гнила ябълка. Само за три седмици двойната "сестринска" коалиция между ГЕРБ и РБ порасна до широкоспектърно мнозинство, което след тайна среща между Борисов и реформаторите се сви до три партии, за да финишира отново като дует на финалната права без участието на считаните за сигурни патриотични беквокали. Но от вчера и тази конфигурация изглежда несигурна след заканата на ГЕРБ да управлява соло. Утре може да е друго...



Как се анализира това?



При тази непрекъсната изменчивост на ситуацията единственият верен подход е да се анализират постоянните величини в политическата игра, предшестваща съставянето на кабинет. А те са две - ГЕРБ и ДПС. Ако има нещо сигурно, то е, че ГЕРБ ще е в основата на бъдещото управление като най-голямата парламентарна партия и единствената, готова да се нагърби с тази задача. Другата константа е ДПС. Още в нощта след изборите движението заяви ясната си позиция, че е готово да подкрепи дясноцентристко правителство с евро-атлантическа ориентация, и оттогава не е мръднало ни на йота. Всички останали са ту приходящи, ту отходящи.

Тъкмо тези два сигурни жалона на бъдещата власт и двусмислените им отношения пораждат "едновременното резонансово трептене" на останалите кризисни елементи - Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Двете по-малки формации са в капана на предшестващия ги негласен съюз между Борисов и Доган, скрепен още в края на миналия парламент чрез серия от съвместни инициативи - актуализация на бюджета, кадрови назначения в ЦИК и пр. И ако реформаторите се мятат бясно във всички посоки, то е, защото хем виждат капана, хем ги блазни сиренцето в него. Единственият начин да избегнат клопката "Избираш ГЕРБ - получаваш ДПС" е, като се подсигурят с трети партньор във властта, така че да намалят зависимостта си от "незаобиколимия фактор". За ролята на необходимия трети избраха Патриотичния фронт въпреки стряскащия етикет "националисти" и, меко казано, смущаващата им програма. Очевидно



"ценностите" бяха жертвани в името на аритметиката,



а зад това уравнение по-внимателните наблюдатели веднага разпознаха математическия ум на един бивш премиер, чиято сянка винаги ще тегне над реформаторите. Костов срещу Доган, математикът срещу философа - това зрелище щеше да е крайно интригуващо, ако не се разиграваше в драматичен за страната момент. Двамата противоборстващи стратези търсят решение на сложната математическо-философска задача "Заобиколимо ли е незаобиколимото?".

Включването на ПФ в управленската коалиция ще има възпиращ ефект срещу мераците на ДПС да "обгрижва" десноцентристкия кабинет. "Националпопулистите", както гнусливо ги нарича Местан, ще са като тамян срещу "проклятието на България". Това вече си пролича в реакцията на ДПС лидера, който отхвърли всяка възможност за подкрепа на кабинет с тяхно участие. Отстраняването на ДПС обаче ще лиши Борисов от онези сигурни 38 гласа, с които ГЕРБ винаги може да постигне мнозинство. Ще му отреже гаранцията за стабилност и ще го направи



лесна плячка на реформаторския шантаж и патриотарските залитания,



което той, изглежда, не желае. Само така можем да си обясним внезапния разрив в отношенията между Борисов и ПФ преди дни, обоснован със скандалната антитурска, антидепесарска и антиромска програма на националистите. Но програмата им беше същата и преди месец! Реално погледнато, нищо ново не се е случило. Когато ГЕРБ откриваше приликите и разликите в програмите с другите партии при първите консултации, скандал с патриотите нямаше.

Новото е, че милитаристките призиви на националистите за разполагане на ракети по южната граница и връщане на задължителната казарма втрещиха чуждите посланици и върху ГЕРБ бе оказан външен натиск да не допуска подобни опасни люде във властта. Това, в съчетание с нежеланието на Борисов да загуби питомното ДПС, за да гони някакви диви патриотари и неразбрани реформатори, предопредели формата на бъдещата власт - правителство на ГЕРБ без ПФ и с участието на РБ, ако искат. Ако ли не - самостоятелно правителство на ГЕРБ с плаващата подкрепа на останалите партии и мълчаливата гаранция на ДПС.



Дотук категорично печели Доган



Сега на ход са реформаторите. Но положението изглежда патово. Ако склонят да влязат във властта, това ще значи да работят по модела "Пеевски". Ако потърсят бягство в опозиция, ги чака сигурно разцепление поради незадоволени лични амбиции. Не е изключено дори отделни представители на РБ да договорят с ГЕРБ индивидуално участие във властта. Проблемът е, че ГЕРБ може да мине и без реформаторите, но те без него не могат. Борисов изигра блестящо ролята на блокиращата пешка, чрез която Доган е на път да спечели и тази шахматна партия.