:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,279,640
Активни 125
Страници 30,876
За един ден 1,302,066

Такса "смет" докарва на общините над половин милиард лева

Имуществените данъци са най-важният приходоизточник за местните финанси
СНИМКА: ИЛИЯНА КИРИЛОВА
Новото строителство и повишените цени на имотите заедно с такса смет са сред основните източници на приходи за големите общини.
Общините нямат достатъчно собствени приходи и разчитат предимно на средства от държавния бюджет. За миналата година хазната е превела на местните власти 3.5 млрд. лв., а собствените приходи са били едва 2.2 млрд. лв. Тази финансова зависимост от централната власт е опасна, защото траншовете от бюджета може да зависят от това дали кметовете и мнозинството в местния парламент са близки до управляващите или не.Това става ясно от проучване на Института за пазарна икономика по темата за фискалната децентрализация.

Авторите припомнят, че конституционните промени от 2007 г. дадоха възможност на общините да определят нивата на местните данъци в определени коридори (минимални и максимални размери). Появиха се и нови местни налози - например патентният данък, плащан от занаятчии - часовникари, обущари, ателиета за химическо чистене и т.н., мина към общините през 2008 г. През 2011 г. бе въведен туристически данък, а през 2017-а - данък върху таксиметровите превози, който обаче реално има ефект само в по-големите и курортните общини.

Всички тези стъпки имаха скромно влияние върху общинските бюджети, а след 2007 г. особено важни за местната власт станаха еврофондовете. От ИПИ посочват, че тяхната роля се е засилила особено след 2011 - 2012 г., като на практика европейските данъкоплатци финансират почти изцяло капиталовите разходи на българските общини - за пречиствателни станции, модерни депа за отпадъци, ВиК мрежа, обновяване на улици и площади, училища, читалища, болници и т.н.

Все пак общините разчитат и на собствени приходи. За 2017 г. те са общо 2.2 млрд. лв. Разбивката показва, че постъпленията от данъци са само 925 млн. лева, а лъвският пай - близо 1.3 млрд. лв., идва от неданъчни приходи. Подобно е положението и за 2016 г. Всъщност тази структура е типична от дълги години, което значи, че всички стъпки за повече данъчни правомощия и малки нови общински данъци са имали слаб ефект, посочват икономистите.

Разбивката на собствените данъчни приходи за 2016 г. - а те са общо 876 млн. лева, показва, че най-важен е данъкът върху недвижимите имоти, известен и като "сграден" - 306 млн. лева. На второ място по значимост е налогът върху превозните средства, донесъл на местните бюджети общо 281 млн. лв. Облагането на имуществени сделки е с почти същия принос - 253 млн. лв. Тези три налога носят над 95% от всички данъчни приходи, а останалите имат дребно участие. Патентният данък е осигурил 17 млн. лв. постъпления, а туристическият (облагането на нощувките в хотели, мотели, хижи, къщи за гости) - 19 млн. лева.

Основният приходоизточник на общините се оказва такса смет. За 2016 г. тя е вляла в местните хазни с повече от половин милиард - точната сума е 553 млн. лв. Далеч назад остават приходите и доходите от общинска собственост. Те са само 260 млн. лв., а ниската сума загатва, че местната власт би могла да управлява и по-добре своите имоти и предприятия.

Изводът на ИПИ е, че приходите на общините са силно зависими от облагането на имуществото на фирмите и гражданите. Става дума за данъците, които се събират от притежателите на имоти и МПС-та. На практика и таксата за битовите отпадъци също е имуществен данък, защото общините продължават да я изчисляват на база на данъчна оценка на апартамента, къщата, офиса, склада, ателието, цеха и т.н., вместо да отчитат колко боклук се изхвърля от съответния имот.

Ето защо не е чудно, че приходите в общинските бюджети зависят много от активността на имотния пазар. А тъй като сделките в София и Варна и във Видинско и Разградско са твърде различни и като брой, и като ценови нива, и данъчните приходи на общините са несравними. В София например данъчните постъпления достигат 20-25%, в по-малките областни центрове те са в рамките на 10-15% от общинския бюджет, а в най-дребните общини падат до 5-6 процента. В същото време рязко се открояват курортните общини, където от данъци идват цели 30-40% от общите постъпления.

Така се оказва, че много от големите градове и курортните общини все пак имат някаква финансова самостоятелност - те разчитат повече на собствени приходи, тъй като стойността на имотите е висока, строи се повече, имотният пазар е силен и има повече сделки с имоти, т.е. и повече данъци.

Но и тези по-еманципирани от централното финансиране общини не могат да посрещнат сами големите разходи за инфраструктура. Дори София, която разполага с огромен бюджет, не може да финансира изцяло инвестиционната си програма конкретно в новите квартали.



НАМЕРЕНИЯ И ОБЕЩАНИЯ

В последните месеци все по-често се повдига темата за промени при имуществените данъци - по отношение на данъчната основа и на оценките на имотите. Дори да има такава реформа, тя едва ли ще реши финансовите проблеми на общините, коментират от ИПИ. Авторите на проучването смятат, че е крайно време държавата да изпълни друго отдавна спрягано намерение - всяка община да получава част от данъците върху доходите на хората, които живеят в нейните предели. Сега всички приходи от подоходното облагане влизат в общия кюп на държавната хазна.



1
1266
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
14 Май 2018 09:47
Имуществените данъци са най-важният приходоизточник за местните финанси


Как е в другите страни? И колко е средно имуществения данък в ЕС?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД