Днешния празник 24 май избра новосформиращото се гражданско движение за реформи в културата, за да оповести някои свои идеи. Един от неговите двигатели, професор Александър Кьосев, е убеден, че българската култура е недофинансирана, при все че има реален принос на културните ни индустрии към брутния вътрешен продукт. Той цитира статистики през последните години, според които този принос е винаги около и над 4%. Според Кьосев с това е нарушено конституционното право на българските граждани да се ползват от националните и общочовешките културни ценности и да развиват културата си.

"В хазартната сфера у нас се въртят повече от 3 млрд. лева годишно: съществуват успешни международни модели, показващи как малки отчисления от този оборот и от чудовищните приходи на хазартни босове и олигарси биха могли да решат много проблеми - не само в областта на културата, но и в спорта, образованието и пр." - пише в проектоизявлението на движението.

Учредителите са убедени, че с псевдопазарни аргументи се пропилява културен капитал, разрушават се традиции, институции и културни мрежи, изграждани от десетилетия - читалища, театрални състави, оркестри, трупи, хорове, фестивали. Те твърдят, че е в старомодно състояние политиката към музеи, библиотеки и галерии, докато иновативни културни събития с международен престиж биват саботирани и на практика унищожавани. Българската книга и книгоиздаването не се ползват от онези данъчни облекчения, които са практика в почти всички страни на ЕС.

Според проф. Кьосев българската култура лека-полека се превръща в повод за печеливши "строителни инициативи", които източват пари от ремонти или от терени, от "реставрации" и съмнителни археологически сензации. И че не се наблюдава истинска културно-туристическа политика, а страната се осейва с бутафорни крепости, които почти никой не посещава и които след 10-20 години ще се превърнат в нови, абсурдни руини. В същото време колекции мухлясват в депата, разпадат се картини и скулптури, гние текстил, фондовете на библиотеките не се обновяват, закриват се читалищни и училищни библиотеки, няма кой да записва и съхранява, да дигитализира и продава българското музикално наследство. Друга част от документа е свързана с критики към комерсиализацията на културната консумация, при това с държавни инструменти. "Година след година, десетилетие след десетилетие това постепенно насажда чалга манталитет, плоско, пасивно културно консуматорство... България се превръща в пустиня на вкуса, а културната дипломация и външната културна политика са подменени от имитации и грандомания. Българската култура се представя по света и в Европа чрез евтини и помпозни шоу трикове, които справедливо получиха етикета "лувъри", "рози и сапунени мехури", смятат създателите на движението.