103 стъпала, които отделят столчето ми от зеления килим. Стадионът в Стара Загора е като слънце - брилянтно ремонтиран от капитана на единия отбор, "Бистришките тигри".

Това спортно съоръжение има особена аура - когато влезеш с пакетче семки и тефтерче, забравяш светската суета и чувстваш как духовните ти чаркалаци се раздвижват. На такива места движенията на сърцето и духа придобиват особен, мистичен смисъл.

На терена играят "Бистришките тигри" с някакъв противник. Капитанът на тигрите е като ледоразбивач - без резки движения той сякаш цепи пространството пред себе си и противниковите играчи падат като круши край него. Никой не си позволява да симулира! Пред такъв играч всеки се смирява и забравя дребните трикчета. Всеки от играчите на терена, както и публиката разбират, че тук става нещо велико, нещо, което касае съдбините на Балканите, Европа и света. Това не е футболен мач, а Откровение.

Капитанът на тигрите се засилва към вратата на противника, но се спъва в топката.

Съотборници и противници подхващат тежкото тяло и не му позволяват да се контузи. С пот на челото и нечовешки усилия играчите от двата отбора удържат знаменития корпус и той остава невредим.

Капитанът отново се засилва към вратата на противника. Преодолява защитата и се озовава лице в лице с вратаря.

Двамата - нападател и вратар, осъществяват духовна връзка - те са като баща и син. От десетки метри аз прочитам в очите на вратаря цялата палитра от положителна емоция към капитана на тигрите. Две личности, два таланта, две стихии една срещу друга. Те са в противоборство, но това е борбата на двама мъже, познали и доминацията, и подчинението - и напълно наясно със себе си и желанията си. Това са двама мъже, които отлично разбират значението на думата "Симитли". Топката бавно преминава покрай кутрето на вратаря - и той дори не й помага да влезе! Кълна се в честта на перото си - това е истинско пиршество на духа, или както казват футболните коментатори - наблюдаваме един истински футболен спектакъл!

Мачът се разиграва по всички правила на това изкуство и внезапно играчите на двата отбора едновременно осъзнават, че е назряла нуждата от дузпа, която да реализира капитанът на тигрите.

Двата отбора придружават капитана до наказателното поле и внимателно го поставят в седнало положение. Съдията не чака указание от главния прокурор, а свири дузпа, която тигърът вкарва още от третия опит.

Мачът продължава в същото напрегнато темпо. Играчите на двата отбора плавно се групират около капитана на тигрите и внимават косъм да не падне от гащите му! Такава екипна работа, такова единство, такъв триумф на сплотеността - и какво безсилие на Омразата, която тук няма права! В този оазис на позитивните човешки отношения не съществува понятието "спортна злоба".

Капитанът на тигрите се засилва, но не уцелва хубаво топката и тя се насочва извън полето. Вратарят се хвърля като лъв, бори се за топката и я спасява от аут. Хваща я здраво с две ръце и я засилва срещу шкембето на Банкянския тигър, тя пружинира, отскача и поразява вратата по един съвършен начин.

Публиката е в духовен екстаз, всички се прегръщат и плачат - и само аз запазвам самообладание, за да видя всичко и да разкажа!

Стъпките не отекват по зеления килим... Всичко потъва в някаква мекота и усещане за братство.