Бокочовека Борисов няма време за равносметки и лирични отклонения. Неговото житие-битие е отдадено без остатък в служба на ползу роду.

Затова мъничка духовна равносметка ще направя аз - отново.

Бокочовека няма личен живот. В Банкя с детектор да търсиш - едни женски гащи няма да намериш - лично признание на Борисов отпреди години. Вярваме, че житието на Борисов в наши дни е още по-аскетично и с акцент върху духовния мир, който е опозиция на мира сего.

Да проследим какво се случва през последните месеци на духовния фронт в душата на Бокочовека.

6 май, Гергьовден. На мегдана - шумен празник и парад на воинската храброст. В младите си години и самият Бойко беше Рицар на храбростта, Кавалер на кърската любов и Майстор на внезапното маваши-гери. Днес обаче той е Гълъб на мира, Тюфлек на стабилността и Гарант на духовността.*

И вместо на мегдана Бокочовека прекара празника в отдалечено от светската суета домакинство - при монасите на Атон, където вярваме, че усърдно се е молил за просперитета на България, интегритета на Балканите и мира по целия свят.

24 май, Ден на буквите. Кой на манифестация, кой по телевизора си къса ризата, че народността не пада там, дето знаньето живей, кой разнася букви от македонските земи... А Бокочовека - пак далеч извън обхвата на дългата ръка на светската суета - при папа Франциск, да го погали по главата и двама да се помолят за мир и разбирателство по целия свят, но преди всичко на Балканите и в България. И да кръстосат погледи в духовна тройка с журналистиката. Там, където трите взора се пресичат, духовното напрежение е толкова голямо, че точката светва като ръцете на корумпирана кметица!

13 юни, рожден ден на Бокочовека.

Картички, подаръци, четки, шпакли, мистрии... Всякакви същества със съмнителна духовна хигиена се надпреварват да се подмазват по един унизителен за човешкия род начин. Ако тръгнем да цитираме поздравителните адреси, първо ще хванем диабет, после ще получим сътресение на духа, накрая ще загубим вяра в човешкото достойнство!

Борисов отново избяга от тия светски мерзавщини и чукундурщини и - къде, къде? - в Светите земи на Близкия изток!

Хем по работа - да се срещне със своя стар приятел Биби Нетаняху**, да уредят криво-ляво световния мир и да мине Бокочовека по духовните спотове - Божи гроб, Стената на плача и т.н.

Тъй върви житието и страданието на безгрешния Тиквоний - той е стъпил на духовна магистрала и настъпва здраво газта!

Бокочовека постепенно чрез житието си стига до идеята за брахмачария, макар че това не е съвсем православно. Брахмачарията е екзистенциална практика, при която човек се отказва напълно от всякакви удоволствия и суета, за да се посвети целият в служба на обществото. Това значи - никакъв полов живот, никакво високомерие, никакви земни наслади, никакво участие в схеми, никакви суджуци и свинска мас... Ще може ли Бокочовека да се откаже и от последните си мирски радости? Ще получи ли нашата духовна подкрепа за този подвиг? Да се надяваме!

А вие какво правихте в този голям ден, духовни чукундурчета?

__________

* Тези титли ги давам аз, но патриархът на Ерусалим, съвсем сериозно, навръх рождения ден на Борисов го провъзгласи за "висш командир на Ордена на Божи гроб".

** Галеното име "Биби" също е с бокочовешки произход - Борисов нарича по този начин Бенямин Нетаняху, а според бившия външен министър Николай Младенов в световната политика има две Бибита - Биби Борисов и Биби Нетаняху.