-------
Едно време разговорът за пътя протичал така: "Туй стана, га ходихме да продаваме любеници в града..." До града, отстоящ на 20-ина километра, проскърцвала цял ден дървена лимузина, мърдана от две волски сили. По пътя се случвали неописуеми приключения, обсъждани цели години отпосле. Как изпаднало колелото, как видели заека, как волът за малко да обърне каруцата, как минал оня петрушевият циганин на кон, как искал вода, пък не пил, ами си ...
|
|