Ясен Бориславов събра 36 свои кулинарно-исторически етюди в "Боб и метафизика" (изд. "Сиела"). Защо боб и защо метафизика: "Днес може да звучи малко странно, но е безспорен факт, че един от сериозните проблеми, свързани с историята на античната философия и по-специално на питагорейското учение, е дали все пак Питагор и неговите последователи са яли боб или не са яли". Авъл Гелий записал през II век: "Кой знае как се е установило едно старо невярно схващане, че философът Питагор не ядял месо и се въздържал от фасула". Поетът Калимах от Кирена, III век твърди обратното, философът Аристоксен, IV век го оборва и т.н.

Що за драма? Онези гърци били хармонични човеци и за тях цитираното до днес "Човек е това, което яде" било съдбовна присъда. Бориславов отбелязва и друго: "Независимо дали са яли боб и месо или не, питагорейците изглежда са сред първите европейци, които вникнали в метафизиката на кухнята". Самият той пристъпва и нататък - нагазва и диалектиката на трапезата и до читателя стигат трудно доловимите и затова премълчавани социални норми. Същите, които Франсис Фукуяма нарече "спонтанно създадени" - в своята "вселена на нормите", различни от "рационалните", с които пък докторите ни учат от кое по колко. Това им е ценното на тези "кулинарно-исторически етюди" - съобщават неща, които ги няма другаде. Ето, оказа се, че етнографският ръкопис на Димитър Маринов върху храната на българина е неоткриваем.

Бориславов не се прави на много учен, следва публицистична логика: "Добродетелите на маслината", "Митология на бифтека", "Апология на прасето"... Той разгръща културата на храненето, за да оголи душата на хранещия се. Объркана изглежда тя, но само на пръв поглед. Няма я питагорейската хармония и все пак е ясно защо примерно цял свят протестира срещу Макдоналдс (с българско изключение), "но, посягайки към пицата, никой не се чувства застрашен от италианска културна инвазия". И защо са вечни терзанията на Св. ап. Павел: "Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука".