Когато наблюдаваш един слон отдалеко, ти се струва, че той е съвсем мъничък, можеш направо да го сложиш в чинията си и да го нарежеш на ситни хапки. Когато обаче се приближиш, по-добре е да внимаваш, той е тромаво и своенравно животно и може да те стъпче - дори без да иска. С подобно сравнение някъде в навечерието на изборите проф. Атанас Тасев от Сбор "12 без 5" илюстрира потенциалните опасности пред икономическия екип на движението, за което вече бе ясно, че ще спечели управлението.

Ставаше дума за един известен факт, за който в България е писано неведнъж: погледната отвън, на база на официалните отчети, икономиката на страната ни в последните години изглеждаше съвсем прилично - особено на фона на околните държави. Не случайно дълго време в официозните издания хвърчаха суперлативи от чужди експерти. Но отблизо, от гледната точка на обикновените хора и на реалния бизнес, нещата бяха съвсем различни.

Липса на възможности за развитие на фирмите, стесняващ се пазар, спадащо потребление, загуба на перспектива и за хората, и за бизнеса, драматично високо ниво на корупцията, безхаберие на управляващите и работа в интерес само на близки братовчедски кръгове бяха онези мрачни изводи, за които неведнъж е писано, включително на страниците на "Сега".

Точно заради това преди изборите обяснявахме, че програмите на политическите сили и особено тази на НДСВ нямат особено значение. Защото истинската програма за управление ще се пише месеци наред след изборите. От Сбор "12 без 5" дори предложиха целия се експертен потенциал на спечелилите властта, за да им помогнат да се справят по-скоро с реалностите у нас.

Повече от 2 месеца след изборите и месец след формирането на новото правителство програмата на кабинета в икономиката продължава все още да се пише. И едва ли скоро ще я видим в завършен вид. До момента видяхме само първоначални мерки, част от които продължават да подлежат на уточняване, особено в данъчната сфера.

Едновременно с това икономическият екип, съставен от млади и амбициозни хора, прекарали повечето от последните години извън страната, внезапно установи каква е истинската големина на слона. И май започна да разбира, че за решаване на проблемите в страната са нужни и повече време, и повече познания за това какво се е случвало у нас през последното десетилетие.

С най-пълна сила това важи за хората на вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев. Веднага след назначаването му върху Василев се струпаха куп проблеми. Първо трябваше да се разправя с Варненската корабостроителница и Златни пясъци. На едните обеща помощ, за туристическия комплекс предвиди бързи проверки на приватизацията му. Но все пак говорим за собствения му избирателен район и за родния му град. Веднага след това дойде гладната стачка в "Горубсо". Последва подновен протест в плевенската "Плама". И в двата случая става дума за настояване държавата да се ангажира за неплатените от месеци и години заплати в двете полуприватизирани дружества. Продължава скандалът около пловдивския "Ален мак". От Турция натискат да си спазваме договорките за участието на "Джейлан" в строителството на южната магистрала и на каскада "Горна Арда". В скоро време е възможно да видим как ескалира напрежението, да речем, във врачанския "Химко", а и в ред други големи предприятия, минали по типичната за времето на Костов схема за полуприватизация, със запазване на държавен дял.

Исканията към държавата се множат, синдикатите плачат за повишение на заплатите в бюджетната сфера, а пари няма откъде да се вземат. Николай Василев се принуди да отреже маданските работници и да обясни, че държавата не им дължи нищо - може би и за да пресече лавинното увеличение на подобни искания занапред. В същото време негов заместник вече направо си говори сам в опита си да установи какво е държавното участие във вече уж приватизирани фирми и да намери начин да освободи управниците от това участие.

"Много се е крало в България и сега сме като на пробит кораб и трябва да запушваме пробойни", каза неотдавна Николай Василев. Това бе първият намек, че започва да осъзнава с какво трябва да се справи новото управление.

Но точно преди 2 години в интервю за "Сега" бащата на валутния борд проф. Стив Ханке бе формулирал част от проблема. Вие трябва да спрете псевдоприватизацията. На практика след всяка продажба се запазва остатъчен държавен дял. Трябва да се освободите от тези дялове, отряза в прав текст той. За Иван Костов и неговите чиновници това бе немислимо - все пак участието в управителни съвети и работата за "защита на държавния интерес" в приватизирани дружества бяха оня сериозен бонус, който превръщаше обикновения държавен чиновник в значим, поне в собствените му очи, фактор. Пък и така си допълваха месечните доходи.

Новите управляващи, макар и да са били извън страната тогава, би трябвало да знаят това. И да са наясно, че когато започват да се опитват да разриват авгиевите обори на Костов и Муравей, ще ги блъсне не само воня на гнило. Ще трябва да се справят и с неизтребимото като че ли българско разбиране, че държавата ни е длъжна за нещо. Вместо да запретнем ръкави и да работим за самите себе си.

Ето защо може би е време новите управляващи открито и честно и да кажат, че ни предстоят тежки и трудни години. С първите сигнали за повишение на цени и на акцизи те само коригират част от някои икономически недомислия, плод по-скоро на политическа, а не на икономическа логика. Тепърва им предстои да режат живо месо от и без това изпосталелия българин. Защото резултатите от бъдещата им програма (дано да ги има и да са добри, както сочи логиката) могат да дойдат най-рано след месеци или дори повече от година. А гладните са тук и сега, ще са тук и през цялата зима.

Така че хората на НДСВ ще продължат и занапред да установяват големината на слона. Само дано не им хрумне да го дърпат хлапашки за хобота...