Независимо от това как се променя света наоколо, Европейският съюз се придържа с почти религиозна отдаденост към традиционното лятно пускане на кепенците. Дори в края на август европейските институции са почти празни, а една от тях буквално е в колапс.
Назряващата криза, която взриви Кавказ през август, рязко прекъсна летния покой. Една кратка среща на външните министри от ЕС даде подкрепа на усилията на френския президент Никола Саркози да уреди прекратяване на огъня в Грузия. Но импровизираната реакция на ЕС само подчерта какви са резултатите от дългото излизане в отпуск и пълно изключване от действителността.
ЕС трябваше да си е научил урока досега. Всъщност през лятото почти рутинно се появяват сериозни предизвикателства за средата, в която действа ЕС - припомнете си само пуча срещу Горбачов или срива на европейската валутна система.
Вярно е, че напоследък се осигурява някакво формално присъствие в евроинституциите през лятото - или поне в Еврокомисията и Съвета на министрите, тъй като другите институции са почти невидими от юли до септември. Но това едва ли е адекватно поведение за организация, която твърди, че е пазител на сигурността и просперитета на гражданите си и има ключова роля в световните дела.
През тази лятна ваканция, освен кризата в отношенията с Русия, банки, авиокомпании и други големи корпорации претърпяха сериозни загуби на фона на продължаващата ипотечна криза, еврото стигна най-ниската си стойност от 6 месеца спрямо долара, Италия изведе войници по улиците, Полша подписа да приюти част от американския противоракетен щит, 10 френски войници бяха убити в Афганистан, пакистанският президент напусна поста си, терористични атаки убиха хора в Алжир и Турция, Мавритания преживя държавен преврат, а Иран изпробва нова ракета с далечен обсег.
В отговор ЕС пусна няколко декларации - осъдителни и утешителни, придружени от рутинни съобщения за одобрени сливания на компании и държавна помощ, както и статистическа информация, която трябва да бъде огласена на мига. Наистина имаше и малко комюникета на колосални теми като "Първите глобални стъпки на европейската програма за подкрепа на киното предизвиква интерес в Азия и Южна Америка" и "Очаквайте скоро дигитална библиотека за Европа". Но те едва ли ще успеят да убедят някого, че ЕС работи на пълни обороти.
Очевидно е, че бездействието не се дължи на липса на проблеми. Програмата на Еврокомисията до края на годината е дълга и сериозна, ангажирана с инициативи от пестицидите до ефективността на хуманитарната помощ, от енергийна политика до европейско гражданство, от партньорство с Африка до борба с незаконната сеч. През следващите няколко месеца предстоят официалното откриване на Европейския институт по иновации и технологии, регулация за хранителни помощи за най-бедните граждани на Европа, за заетостта и повишаването на квалификацията на работната сила, за целите за развитие на хилядолетието, за насърчаване на научните изследвания. Списъкът включва още данъци върху спестяванията, интелигентни транспортни системи, здравеопазване в ЕС, миграция, човешки права, отпадъци от електронно оборудване, стратегия на разширяването на ЕС, намаляване на емисиите на парникови газове.
Междувременно безкрайната поредица от глобални въпроси ще продължи да стои в дневния ред и на ЕС - промени в климата, бедност, недостиг на храни, международна търговия, конкурентоспособност.
Все по-трудно става да се отстоява тезата, че колективната способност на ЕС да посреща тези предизвикателства се подобрява значително от колективното отсъствие за най-малко 4 седмици точно в средата на годината.
