|
Като дете също обичал да разсмива околните. А един от първите му бисери бил, като се обявил за рус и синеок. "Сигурно защото винаги съм искал да бъда рус. Майка ми поне така ми разказа. От друга страна пък, русите синеоки актьори много лесно просперират и у нас, и на Запад", замисля се той.
Родителите на Робин са лекари. Като дете редовно го водели със себе си по пионерски лагери, където било задължително да практикуват. "Понякога се случваше да остана сам за час-два. Тогава получавах бойна задача, ако някое детенце дойде с оплакване, да питам в коя барака е.
Един ден се връщат и питат:
"Търси ли ни някой?" Аз обяснявам: "Едно момченце паднало и си ударило коляното." "Добре, къде е?" Викам: "Тука в едната барака." А майка ми: "Ами те са 10 бараки. В коя по-точно? Как се казва?" А аз бях забравил. Поглеждат ме те лошо и пак питат: "Добре де, как изглежда?" А аз: "Ами едно такова симпатично, русо, синеоко, като мене." Та оттам тръгна приказката, че съм рус и синеок", разказва Робин Кафалиев.
Като малък той не искал да става лекар като родителите си. "Научих първата тема по биология и с това приключиха интересите ми в тази област", не крие актьорът. Не крие и че винаги е искал да играе нещо, да се изявява пред хора. "Спомням си, че в часове на класния, когато оставаше време, все ме караха да разказвам смешки. В известен смисъл може да се каже, че постигнах детските си мечти", смята той.
Първото му качване на сцена
било именно като ученик. "През цялото ми учене съм ходел в такива кръжоци. Пробвал съм всичко - мерена реч, немерена, художествено слово, театрални пиеси, скечове... непрекъснато". Голямата му мечта била да стане като Георги Парцалев, който бил негов кумир. "Много го харесвах. И когато завършвах ВИТИЗ (сега НАТФИЗ - б.а) имах шанса в продължение на половин сезон да играя в последното представление, в което играеше Парцалев. Вярно, бях от онези, които имат по три реплики, но пък на една сцена с него. Имах честа лично да го познавам. Той все казваше: "Не се притеснявай, спокойно", припомня си Робин.
Робин Кафалиев е завършил ВИТИЗ през 1990 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Но малцина знаят, че преди това е следвал право 4 семестъра в Софийския университет.
"Най-много в живота си обаче съм учил френски
Само френска филология не съм следвал. Аз съм от франкофонско католическо семейство от Пловдив. Баба ми, Бог да я прости, бе преподавател по френска граматика. Майка ми е завършила френския колеж в България. Мен ме накараха да уча езика още от 4-годишен. И синът ми има френско име - Роже", разказва той.
А кандидатствал първо право, защото не му стискало да се пробва във ВИТИЗ. От друга страна правото му се струвало най-близко до актьорлъка, поне така изглеждало в американските филми. В крайна сметка завършил ВИТИЗ. След което постъпил в Пазарджишкия театър, който по онова време бе на много високо ниво. "Бяха обаче объркани времена. Аз се отказах да остана там, защото в София се създаде частен театър "Алтернатива", в който бях от първия до последния момент. А и същата година Елисавета Сотирова ме покани за
асистент по сценическа реч в театралната академия"
Успоредно с това той започнал да се изявява и като асистент-режисьор в киното. Поканили го съвсем случайно. "За една френска продукция на Жозе Дайан - "Нощни хора", им трябваше човек, който говори френски и в същото време има понятия от тази терминология. Сега има много хора, които разбират от това. Тогава обаче нямаше. Така стигнаха до мен. В продължение на години бяха асистент на френски продукции. След Жозе Дайан работех с един белгиец, който снима мегапродукция. Тя обаче се провали".
Заради перфектното владеене на френски език, Робин имал шанса и да участва с малки роли във всички френски филми, снимани у нас. В "Изток-Запад" бил КГБ-ец. "Има ме в надписите", смее се той. Последният филм, в който снимал е отпреди няколко месеца. Казва се "Как се става капиталист".
Що се отнася до телевизията,
преди bTV е бил автор и водещ
на "Без думи" по Канал 1. "Това предаване вървя почти 2 години. Много приличаше на онази игра на филми, в която трябва да се обясни без думи заглавието". В bTV пък попаднал след кастинг за озвучаване на кеча. "Бяха ни събрали една сюрия хора да крещим в една стая. Взеха ме за кеча най-напред. А едва след това дойде предаването. То разбира се, ще се развива още. Предстои да вкараме нови много смешни неща. Ще има и един модул от материали, които не се нуждаят от коментар. Нещо от типа на класическата скрита камера, тоест единична реакция на много жертви в кратка и ясна ситуация, а не подготвена история. На шести септември пък предаването ще е изцяло с български клипове. От тази дата нататък всички зрители, чиито смешни клипове бъдат излъчени ще получават и подаръци. Преценихме, че можем да си го позволим", издава той.
Това, разбира се,
съвсем не означава, че Робин би се отказал
от сцената. "Преди 2 години ме поканиха за един спектакъл. Бях много поласкан. Започнахме репетиции, ала не се изтрайва. Казвам го съвсем откровено. Не се изтрайва не заради финансите, а заради манталитета, нихилизма и мързела. Не може по цял ден да киснеш в кафенето пред съответния театър, да гледаш какви мацки минават и да не си направиш труда даже да си научиш текста. Бях свидетел на това нещо. На третия месец 90% от колегите не си знаеха текста. И какво става? Васил Михайлов си знае текста, а муньо дето е завършил вчера не го знае. За съжаление всеки следващ досег с театъра в момента вместо да ме удовлетвори ме отблъсква", казва с тъга Робин.
Продължава обаче да мечтае да играе в "Живият труп". Една от ученическите му мечти, която сигурно един ден ще се сбъдне.
|