- Хайде - викат приятелите ми - да вървим на брега на реката. Ще седнем там и ще си клатим краката.

Допушвам остатъка от цигарата си, хвърлям го на земята и ги питам:

- И чий ще го дирим на брега?

Приятелите ми въодушевено отговарят:

- Ще чакаме да видим как плува трупът на врага. Нали си чул онази мъдрост, че седнеш ли на брега - все ще дочакаш да видиш как водата отнася врага ти в небитието.

- Вие сте луди - най-кротко им казвам. - Толкова дъжд и толкова вода се изсипа този сезон, че вече всичко е отнесено. Пак питам: чий ще го дирите на брега на реката?

- Ти си тъп и нищо не разбираш - приятелски ми се отговаря. - Тука има втори план, има алегория. Ще седим и ще гледаме политически трупове. Отиде си правителството, падна парламентът, всички душмани, които бяха власт или опозиция - водата ги отнесе.

И продължават още:

- Ще видиш всички онези, които ни подминаваха.

- И тези, на които им дреме за тебе и за всички нас, и тия, дето ни наричат електорат. Ще видиш мерзавците, които не променят нищо в нашия живот, но добре се грижат и не спират да мислят за своя лукс и благоденствие.

Питам:

- Друго какво?

- Ще видиш всичко онова, което трови живота ни денонощно. Менте банкери, измамни политици, провалени партии. Протести и протестиращи, защитници и фенове, а и всички онези, които дружно копаеха гроб за нас - всичко ще отплува.

- Мерси - казвам. - Как веднъж не ме поканихте да видя нещо умно, читаво и красиво, а?

- Да те поканим - викат, - ама няма. Няма положителни неща, а само криви, грозни и кофти. И ние искаме да видим нещо светло, ама де го? Едничката ни радост е да седнем на брега и да чакаме да видим как плува трупът на нашия враг. Давай!

- Не ща! Искам да ме заведете на друго място. Там, където хората се радват, а не чакат трупове. Там, където е ясно и светло, а не мрачно и темерутесто. Знаете ли такива места по нашите земи?

Групата се умисли.

- Имаше такива места преди години. Сега всичко е ужас и мамата си трака.

- Гледай, дори и да има светли и приятни места, на нас никой няма да ни ги каже. Пък и каква по-голяма радост от това да видиш трупа на...

- Стига с този труп! - рекох. - Няма да дойда на реката.

Те направиха крачка назад.

- Ама там ще си клатим краката и ще си свиркаме.

- Че ние краката си ги клатим от години. Някой от вас да има работа или някакви ангажименти?

Никой не отговаря.

- Има и друго - викам. - Няма никакъв смисъл да ми говорите метафорично ни за реката, нито за брега. Животът е по-силен от всякакви притчи. Мътната вода, дето тече по телевизора, ще ги донесе всичките тези политически трупове, дето така хубаво ми ги изредихте. Ден след ден телевизорът ми показва труп след труп. Непрекъснато показват бъдещите ми политически благодетели, настоящите ментета и миналите партийни величия. Телевизорът е брегът, пред който клеча всеки ден и виждам как мътната вода отнася всичко. И че тази мътилка край няма.

И още им казах:

- А вас лично ви съветвам да не ходите насам-натам. Ще рукне пак някой потоп от небесата и мръсната вода ще ви отнесе и вас. Но за разлика от политиците телевизорът няма да покаже тъпите ви физиономии. Не стойте навън, златната вода скоро няма да потече, знаете го нали?

Приятелите ми кимат - прекрасно знаят, че по нашите земи не златна, дори чиста вода няма да потече скоро.

- Не виждате ли - питам ги, - че тука който и да копае гроб другиму, все ние падаме в него?

Всички пак кимат - и това добре го знаят.