Изразът "глад за новини" е вече анахронизъм. Когато иронизират някоя медия, че се чудела какво да прави по липса на новини - това е безкрайно ирелевантно.

В днешно време новини да искаш. Кеф ти истински, кеф ти фейк, кеф ти човешка гледна точка. Човешката гледна точка днес е пълновластен господар на критерия за медийна значимост, а неизчерпаем източник на човешки гледни точки са социалните мрежи. Хората се научиха, че не им трябват журналисти и медии, защото всеки може да е журналист и фотограф - в телефона ти има камера, интернет, фейсбук. Затова медиите имитират или преписват фейсбук.

Неделният "24 часа" има за чело на 1-а стр. фейсбук новина: "Клип с любознателно момиченце трогна за една нощ 750 хиляди във фейсбук. Криси на годинка и половина разпознава будителите на портрети". Строго погледнато, вестникът няма как да знае колко от зрителите са се трогнали.

Историите, които стават viral в социалните мрежи, по правило са повече емоционални, отколкото логични - много популярни стават: проклятия срещу управляващите, заради които младите хора напускат страната; сълзливи и съмнителни като автентичност истории за човешкото бездушие; разчепатени видеоселфита; видеоселфита с озадачаващо поведение; сладки животинчета, които безумно обичат и забавляват стопаните си; и най-популярната тенденция от 2-3 години - материали с тържествуваща българщинА.

Криси на годинка очевидно е от тържеството на българщината - детето разпознава карти с Левски и Паисий, при команда ги носи като кученце.

Журналистиката днес почва от училищната скамейка - момичета си пишат във фейсбук, че в старозагорската училищна тоалетна има скрита камера, "В крайна сметка вестта за аматьорското воайорство стигнала и до кабинета на директорката"; в още по-крайна сметка вестта стига и до "Телеграф", който илюстрира дописката си със скрийншот на разговор във фейсбук, "от който тръгнало изземването на нелегалната видеокамера".

Тръгнало от фейсбук, та стигнало до "Телеграф". Като песента за момичето, което тръгнало от Павликени и стигнало до Шумен.