Нали онзи ден беше 10 ноември и отбелязахме ОНЗИ 10 ноември, та затова този текст ще бъде пропит с носталгия като едновремешна тулумба със сироп. Всъщност примерът не е сполучлив, на към турското робство връща, затова го сменяме - в този текст носталгията ще стърчи като на ТЕЦ-а комина (имаше и такъв израз едно време...). Иначе анализи на онова или на сегашното време няма да има, не му е дошло още времето, знаете, че поне сто години трябва да минат за анализи, а за носталгията такова изискване няма и затова веднага я подхващаме с виц: Носталгията вече не е това, което беше...

Столичната община е закупила 7 газ-анализатора, които да извършват бързи замервания на двигателите, и към края на годината ще подхване борба с автомобилите, замърсяващи въздуха на София. Мърморковци твърдят, че борбата е обречена на неуспех по две причини - правилото "йок кармъзъ" (за това после) и предстоящите общински избори (за това няма смисъл), да се надяваме, че грешат. Пишещият тези редове, страстен пешеходец, велосипедист и по съвместителство софиянец, с едно вдишване безпогрешно може да определи коя кола е била карана от немска пенсионерка веднъж седмично до супера и коя е била юркана от италиански плейбой, но, уви, парите вече са похарчени за съответните уреди, вместо от общината да почерпят. Както и да е, да обговорим най-важното - средногодишната възраст на автомобилите у нас е 20 години, което значи, че да бяха блондинки, цена нямаше да имат. То и като автомобили цената им не е кой знае каква, обаче като материал за вицове са безценни: Чувал съм, че милиардерите карат ръчно правени автомобили. Баща ми кара 30-годишна "Лада", която толкова пъти е ремонтирал сам, че все едно десетина пъти я е разглобявал и сглобявал. Мога ли да се считам за син на милиардер?

Бившият инспектор от ДАИ, който бе заснет от турски шофьор как казва "Йок кърмъзъ" (блюстителят на реда не се изказва против Нинова или лявата идея изобщо, червените десет евро са му малко - б.а.), е оправдан по обвинението за подкуп. Вероятно записът не е признат за доказателство, което ни кара да въздишаме носталгично, да се питаме дали ако турският шофьор беше нещатен или дори щатен сътрудник на ДАНС, доказателственият материал нямаше да бъде признат за получен със СРС? Или ако беше член на доброволните отряди на трудещите се, за които се чуха гласове преди време, че трябва да бъдат възстановени? Ще кажете - ама той е турски гражданин! Ами ако беше Емил Боев, респективно бате Серго или Митко Бомбата, инфилтриран в южната ни съседка със специална задача да лови корумпирани пътни полицаи у нас? Звучи объркано, но при интерес може да се разработи, разбира се, в условията на пълна секретност, защото, както много правилно се казваше навремето, врагът не спи, да го забаламосаме с виц:

Разговарят милиционери:

- Вчера в капана в мазето се бяха хванали три мишки, едната обаче се наложи да пусна.

- Защо?!

- Документите й бяха наред.

Навремето се казваше "Законът е врата в полето, само глупаците минават през нея". Сега май и вратата са откраднали, но надежда има - 42% от нашите осмокласници смятат, че трябва винаги да спазват законите, за да бъдат добри граждани. Процентът е най-нисък в ЕС, но пък звучи фантастично за България - като гледаме какво се случва у нас всекидневно, такива хора при възрастните я има 5 - 10 процента, я не. Да се надяваме, че порасвайки, сегашните осмокласници няма да "поумнеят". Как да различим възрастните, та да се пазим от тях - подсказване с виц: Станал си възрастен, когато на обяд те радва не десертът, а размерът на порцията. Или самият обяд.