(Продължение от миналия четвъртък)
Както наскоро ни бе мъдро посочено от един министър без министерство, за да се издигне някой, трима-четирима трябва да бъдат смачкани. Точно така се случва буквално след срещата между двамата "войнишки" царе - Петър Делян и Тихомир, през лятото на 1040 г. Тъй като "един храст не храни два папагала [червеношийки], нито пък една страна процъфтява, ако е управлявана от двама вождове" (из писмо на Петър Делян до Тихомир, според Йоан Скилица), двамата вземат разумното решение на трона на възобновена България да остане Петър Делян. Йоан Скилица и с мъничко съчувствие ни съобщава, че войниците "веднага грабнали камъни и убили нещастния Тихомир, който само като насън бил поел властта и я загубил заедно с живота си".

Мислите за възкръсващата България отнемат цялото време на царя

Изпратени са значителни войски за освобождаване на българските земи. На юг потегля Антим, който разбива византийците при Тива. Скоро към България са присъединени всички земи чак до Коринтския провлак, както и голяма част от Епир. "Така нареченият Кавхан" освобождава крепостите на запад и югозапад, включително и Дирахиум (днешния Драч). По пътя на войските, изпратени от Петър Делян, цели области, населени предимно с българи, вдигат въстания за освобождението си от Византия, а хиляди се присъединяват към победните български воини.
Царят с основните си сили се насочва към Солун, където по същото време е византийският император Михаил IV. По пътя към българската войска се присъединява Мануил Ивац от императорската свита заедно с обоза, включително и императорската шатра, изоставен при бягството на византийците.
Вероятно още през август 1040 г. цар Петър Делян установява своята столица в Острово, северозападно от Солун, "на три часа път" западно от античната Едеса, която околното българско население нарича Воден.

Последвалите събития са отдавна и широко известни

Пристигането на Алусиан, син на цар Иван Владислав (1015-1018) и внук на Самуиловия брат Арон, провалът му под Солун, ослепяването на цар Петър Делян от втория му братовчед. Алусиановото вероломство винаги ще ни кара да се питаме предател ли е винаги синът на предателя.
Три основни извора за смъртта на цар Петър Делян съобщават различно време и място за събитието. Най-рано Българската апокрифна летопис (БАЛ) почти веднага след събитията съобщава, че царят "бе посечен от другоплеменник" в битката при Острово през лятото на 1041 г. В скандинавските саги за подвизите на Харолд Хардрад, чийто отряд от 500 тежковъоръжени варяги участва в битката на страната на император Михаил IV, също се твърди, че Харолд "на бял кон" разсича с дългия си меч слепия цар Петър Делян, който в последния миг прогледнал, за да бъде свидетел на поражението си.
Двата ранни извора за битката при Острово ни даваха значителни надежди, че гробът на цар Петър Делян ще може да се търси около кратковременната българска столица или направо на о. Св. Пантелеймон. Уви, Йоан Скилица, който е двайсетинагодишен при тези събития, подробно описва пленяването на българския цар и отвеждането му в Цариград. Там следите на Петър Делян се губят, а гробът му едва ли някога ще бъде открит.

* * *

Писмените извори, с които разполагаме, налагат извода за установяването на столицата на възобновена България в Острово. От края на август-септември 1040 г. чак до лятото на следващата година няма никакви сведения, че Петър Делян напуска града по каквато и да е причина. Тук пристига братовчед му Алусиан през септември 1040 г., тук пак Алусиан се връща след военните си неуспехи, тук се разиграва братоубийствената сцена с ослепяването на Петър Делян, тук на слепия цар е отрязан носът, преди да бъде отведен в Солун след поражението.
Острово има великолепно разположение на север-северозападния бряг на Островското езеро. От всички страни е ограден като с крепостна стена от високи хълмове. Със сигурност владетелската резиденция е разположена на островчето, което през ХIХ-ХХ в. един-два пъти е наречено "Свети Пантелеймон". Днес същото това островче е всъщност полуостров, защото след строителството на 2 водноелектрически централи равнището на водата в езерото е спаднала силно.
Сигурни сведения от средата на ХIХ в. насам показват, че и преди строителството на ВЕЦ-овете равнището на водата в езерото се колебае. Във важното си историко-археологическо съчинение "Очерк за пътуването по Европейска Турция" забележителният руски учен Виктор Григорович разказва, че през юли 1845 г. развалините от владетелския замък на о. Свети Пантелеймон едва се подават от водата. Григорович изобщо не споменава никакъв остров, който при неговото посещение очевидно е под равнището на водата в езерото. "Честният и умен" българин, у когото пътешественикът преспива в Острово, му съобщава две важни, макар и легендарни, сведения - местните българи наричат развалините в езерото "Кралската кула" и освен това, знаят, че в миналото техният градец е именуван често "Кючук Станбул" (Малкият Цариград). Очевидно първото сведение е далечен спомен за цар Петър Делян, чиято резиденция е изглежда именно на о. Свети Пантелеймон, а второто - за краткия столичен период на Острово.
Малко по-късно, през 1861 г., Джорджина М. Макензи и Аделина П. Ърби от далечна Англия, обикалящи заради топлия климат из Балканите, минават и през Острово. Подробните си впечатления отразяват в "Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция". Обширното произведение в две части е пълно с непрекъснатите им оплаквания от условията за пътуване из Османската империя - ту им духа от счупените прозорци в странноприемниците, ту заптиетата и прислугата проявяват "неподчинение", ту им искат твърде много пари. Наред с това обаче в пътеписа си пътешественичките навсякъде говорят с изключителна топлота към славянските народи под османски гнет. Двете женици видели вече не само острова, когото наричат "живописен", но и с новопостроена джамия на него.
Снимки от ХХ в., вероятно в зависимост от сезона, ни показват островчето Свети Пантелеймон ту в цялата му хубост сред езерните води, ту едва подаващ се, ту съвсем потопен заедно с развалините върху него.
Съвременни заснемания от малък спортен самолет дават отлична представа за съвременното състояние. Видимо на източния бряг на езерото, както може би и на мястото на днешното село, ще трябва да се търсят жилищните квартали на средновековния град. Развалините на средновековния владетелски замък, който е с капковидна форма, както личи от спътниковите снимки, са съхранени в значителна степен. Достъпът по суша до бившия(?) остров е вече целогодишен, което би улеснило бъдещото му проучване, както и отсъствието на ново строителство и обработваеми площи върху голямата част от средновековните жилищни квартали.
Едно е сигурно - Острово вече не бива да бъде пропускан при изброяване на старите български столици, както и цар Петър Делян ще е винаги в списъка на българските средновековни владетели.

Извори
"И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян [Петър Делян], много красив. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби в Кумида два града, които бяха оттатък морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червен; 2. Несебър; 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овче поле."
Из Българската апокрифна летопис, средата на ХI в.
Превод на Ив. Дуйчев

"Алусиан . . . измъкнал се тайно [септември 1040 г.] от всички и избягал в Острово, където тогава станувал Делян с цялата си войска . . . Изглежда, че той [Делян] разделил с него царската си власт и като му дал 40-хилядна войска, изпратил го да обсажда Солун . . .
Когато след поражението [при Солун] Делян и Алусиан се събрали [очевидно в Острово], те започнали да се съмняват един в друг: последният, понеже се срамувал от поражението, а първият понеже подозирал измяна. Те почнали да злоумишляват помежду си и да дебнат удобния случай. И тъй Алусиан приготвил обяд с няколко свои хора и поканил Делян на угощението. Когато главата на Делян се размътила от пиене, той го хванал и го ослепил, без изобщо българите да разберат нещо от случилото се. После избягал при императора в Мосинопол [днешната Гюмюрджина]. Императорът го пратил в Цариград при [Йоан] Орфанотрофа, след като го повишил в звание магистър, а самият той като се вдигнал от Мосинопол, отишъл в Солун. Оттам преминал и навлязъл в България, заловил Делян и го изпратил в Солун, а сам отишъл във вътрешността на страната. Защото Мануил Ивац бил издигнал дървена преграда при Прилеп, като смятал да възпре императорската войска да напредва и да завземе вътрешността. Но императорът дошъл там светкавично бързо, разрушил дървената стена, разпръснал отряда на българите и заловил Ивац. И като уредил всичко в България и поставил стратези на темите, той се върнал в столицата, водейки със себе си Делян и Ивац."
Из "История" на Йоан Скилица, втората половина на ХI в.
Превод на В. Тъпкова-Заимова

Мястото на битката между войските на цар Петър Делян и на император Михаил IV от лятото на 1041 г. трябва да е било на равното поле с форма на хиподрум точно отвъд хълмовете, ограждащи града Острово от североизток. Само тук от цялата хълмиста околност е можело да се използват ефективно българските "много железни колесници, снабдени с колела".

Владетелският замък на о. Свети Пантелеймон в Островското езеро има капковидна форма, както се вижда добре на спътниковата снимка. Горе - силует на острова (днес поради спад на водното равнище - почти винаги полуостров) и на развалините върху него, съвременно състояние.

25

18997