Красимир Кънев е един от учредителите и председател на Българския хелзинкски комитет за защита правата на човека от 1992 г. насам. Той е завършил философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В периода 1989 г. -1991 г. е член на КС на СДС от "Екогласност". През 1990 г. -1993 г. сътрудничи на канцеларията на президента Желю Желев в екипа на съветника по етническите и религиозните въпроси. От 2005 г. е член на борда на Фонда на ООН за защита на жертвите на изтезания, а от 2008 г. е негов председател.



- Г-н Кънев, организираното връщане на български роми от Франция стана повод за много коментари в Европа и в нашите медии. Как си обяснявате факта, че правителството прие доста сдържано този акт?

- Действително това мълчание и липса на отношение от страна на българските власти е странно. Все пак става въпрос за български граждани, чиито права са нарушени от действията на друга държава - вече има такива твърдения от много сериозни организации. Мълчанието на нашето правителство прави лошо впечатление на фона на това, което правят румънските власти, които още от самото начало на този процес направиха няколко изявления, включително и президентът им. Една част от тях бяха двусмислени, а друга част бяха в правилната посока, засягайки важния аспект за провокирането на сериозни ксенофобски настроения към ромите във Франция. А това отношение няма как да не засегне и други граждани на България и Румъния, не само ромите.

Очевидно българското правителство, както и всяко друго, иска да запази своите добри отношения с една от най-големите и влиятелни страни-членки на ЕС. Отделно от това голяма част от българите вярват, че каквито и репресивни мерки да се предприемат срещу ромите, дори да са неоправдани и незаконни, какъвто вероятно е случаят, те са правилни само защото засягат ромите. Т. е. налице е едно много широко споделяне на най-различни предразсъдъци по тази тема и по тази причина, ако българските политици решат да защитават ромите, няма да спечелят особена популярност сред обществото. Третият фактор за това поведение е, че все пак става дума за малък брой роми, които се експулсират от Франция.

- Това не е ли един притеснителен знак, имайки предвид и предстоящата среща между Франция, Италия, Великобритания и Белгия на 6 септември. Има ли опасност да се стигне до подобни рестриктивни мерки и срещу други български граждани, които търсят работа в Западна Европа?

- Във всички западноевропейски страни ксенофобските настроения срещу източноевропейците се засилват, особено в резултат от икономическата криза. Вероятно е тази среща да доведе до някакви мерки, макар че аз не виждам какви точно биха били те на фона на общата тенденция след няколко години напълно да се открие пазарът на труда за граждани от Източна Европа.

- А ЕК не трябва ли да предприеме някакви действия от гледна точка на европейското право?

- ЕК е неоправдано мълчалива по този въпрос, тъй като има сериозни основания да се смята, че европейското право е нарушено, по-специално - Директива 2004/38. Тя урежда въпроса за установяването на граждани от ЕС в приемащи страни, както и възможностите за тяхното експулсиране. Очевидно е, че френското правителство се мъчи да заобиколи тази директива, колкото и да не приема, че изгонването на ромите представлява експулсиране. То започна още когато президентът Саркози разпореди разрушаването на тези незаконни лагери. Френското правителство не би приело термина "експулсиране", тъй като тази директива предвижда много сериозна защита срещу подобни действия в ЕС. Тя не допуска например експулсиране на деца, което вече стана факт. Изисква и тази мярка да бъде основана изключително на индивидуалното поведение на всеки човек. Не на последно място тази директива предвижда даването на възможност за съдебна защита срещу експулсиране.

От тази гледна точка френското правителство реши да заобиколи тази процедура като, "купи" ромите с по 300 евро.

- В този смисъл свалянето на отпечатъци на излизане от Франция не е ли директно нарушение на човешки права?

- Вземането на биометрични данни трябва да бъде обосновано с някакви много сериозни съображения, свързани с опазване на обществения ред, предотвратяване на престъпления, защита на националната сигурност. Аз не знам по какъв начин френското правителство би могло да обоснове такава мярка в тази ситуация.

- При толкова много спорни моменти в този казус Франция може ли да претърпи някакви санкции от ЕК за нарушаване на човешките права?

- ЕК се ограничи с това, че ще наблюдава този процес, незнайно как. Други санкции в тази връзка биха могли да дойдат от Съвета на Европа или от Съда за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Но аз се съмнявам, че това е възможно, тъй като става въпрос за "доброволно" репатриране, а и тези хора (ромите - б. р.) не са изчерпали никакви вътрешноправни средства, за да се защитят. От друга страна, има сериозни основания да се смята, че става дума за колективно експулсиране, което е забранено от Европейската конвенция за правата на човека, при това - на дискриминационна основа, тъй като се визира само една етническа група. Това съвсем откровено расистко поведение се изрази в изявленията на Саркози и в последващите действия на правителството им да се нарочи само една етническа група за експулсиране. Той дори обвърза тези хора по един доста расистки начин с извършването на много сериозни престъпления - трафик на хора, склоняване на деца към проституция и т. н., без някой от тях изобщо да е осъден за такова нещо. Но за съжаление механизмът за разглеждане на такива индивидуални жалби в Страсбург изисква изчерпването на вътрешноправните средства в съответната страна, каквото в случая не е налице.

- Като говорим за човешки права, да погледнем българската реалност. Постоянните арести и противопоставянето между изпълнителната и съдебната власт до какво водят?

- Изключително много ме притеснява тази ситуация, най-малко в два аспекта. Единият е свързан с безпрецедентната атака срещу съдебната власт, каквато не помня от 1989 г. насам. Изпълнителната власт не може да управлява без съдебната. Не може да се създаде адекватен обществен ред без взаимодействие със съда. Другият аспект е този безпрецедентен разгул на полицейския произвол. Едно даване на свобода на действие на полицията без адекватен контрол. Виждаме и резултатите от това - тези кадри на полуоблечени хора, проснати с белезници на земята, които се показват по всички телевизии. Това са абсолютно недопустими действия на полицията - да показва така арестувани хора и да ги обявява за престъпници, преди да има каквато и да е съдебна санкция. През последните месеци при нас постъпват не малко жалби от граждани за полицейско насилие. Те обаче не се разследват нито от полицията, нито от прокуратурата.

- Какъвто е случаят в Кърджали...

- Да, и не само. Съвсем наскоро получихме едно писмо от МВР, свързано с техен видеоклип, на който полицай заплашваше арестант, че "много ще боли". Ние писахме тогава на вътрешния министър и получихме отговор, че няма да се предприемат никакви действия спрямо въпросния служител, защото това били думи, които той казал, за да насочи задържания към евентуалната наказателна санкция, която го заплашва. Не че ще бъде бит, какъвто очевидно е контекстът на казаното.

Става дума за една безнаказаност. Полицейското насилие у нас поначало е безнаказано и е такова от години. И за да вървим напред във върховенството на правото, и ние трябва да се справим с този проблем. Такива са указанията и на много международни органи - Комитета срещу изтезанията на ООН, Европейския комитет срещу изтезанията, има много решения на ЕСПЧ, свързани с полицейско насилие. Това е проблем, срещу който правителството трябва да се изправя и да го решава, а не допълнително да развързва ръцете на полицията. Ние правим изследвания всяка година с помощта на анкети сред лишени от свобода и нивото на оплаквания от полицейски произвол се запазва устойчиво високо от 2004 г. насам.

- Смятате ли, че настоящето правителство ще вземе някакви мери за ограничаването на полицейския произвол?

- Аз съм силно скептичен, че това правителство ще предприеме нещо по този въпрос, но в далечно бъдеще съм сигурен, че това ще се случи, тъй като България е част от Европа. Тези практики са все по-малко толерирани на Стария континент, а и в света. За съжаление и тук виждаме една не съвсем конструктивна роля на ЕК, съдейки по последния й доклад, който силно акцентира върху успехите в борбата на правителството ни с престъпността. Но изобщо не бе отбелязано, че тези успехи са свързани и с едни много сериозни нарушения на човешките права. Говоря не само за полицейското насилие, а и за негативните изменения в НПК, които бяха направени през април т. г. Аз очаквах да видя в доклада на ЕК нещо по този въпрос. Изобщо, ако ЕС иска да стане нещо повече от сдружение за стомана и въглища, той трябва да отдели на човешките права едно подобаващо място в своята политика.