България получи остри критики вчера за несправяне в борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище, каквито не бе виждала от две години в докладите на Европейската комисия. Петият доклад втвърди тона си към управляващите и предупреди, че през 2012 г. ще бъде дадена цялостна оценка за членството на България в ЕС, като Брюксел иска да види осъдителни присъди срещу знакови фигури от подземния свят. Правителството обаче прецени, че то не носи вина за провала в битката срещу престъпността, а критиките са насочени към съда.



"Това е поздравление за мен", обяви вчера пред своите депутати премиерът Бойко Борисов. ЕК е на мнение, че българското правителство демонстрира трайна политическа воля да продължи стратегията си за провеждане на реформи и сега предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че има воля за провеждането на необходимите реформи, разтълкува той.

Говорителят на ЕК Марк Грей обаче го опроверга още същия ден, като заяви на пресконференция: "Ние не гледаме опростенчески на нещата". Според него не може да се каже, че полицията и правителството се справят добре, а съдът не си върши работата. "Не, комисията не вижда така нещата. Тук има много аспекти на всяко ниво - отнася се до работата на властите, работата на прокуратурата, на съдебната власт и т.н. Много елементи са включени и именно това е целта на нашите доклади", обясни той.

Докладът наистина отбелязва в заключението си, че "българското правителство демонстрира решителност и ангажимент за продължаване на процеса на реформи", но от това не произтича противопоставяне на другите власти. В доклада за Румъния, обаче, има същото похвално изречение за правителството и след това е добавено, че "парламентът и съдът не винаги са показвали такава решителност". Ако Брюксел е виждал по подобен начин проблемите в България, сигурно е щял да го напише.

Правителството настояваше някои остри текстове в доклада и съпътстващия го документ да се заличат или редактират, но те са останали. Такава е критиката срещу полицията, че приема дарения от спонсори, които би трябвало да разследва за произход на парите им. Марк Грей заяви, че Брюксел е решен да проследи дали тази вредна практика е прекратена.

За разлика от междинните доклади през февруари сега Румъния се представя по-добре от България. Тя е похвалена, че е възстановила Националната агенция за интегритет (честност) и че по своя инициатива е започнала цялостна ревизия на функционирането на съдебната система. И двете държави обаче са разкритикувани, че след положителните промени в законодателството си не са пристъпили към изпълнение на законите и към произнасяне на осъдителни присъди за корупция на високо равнище, а в България - и за организирана престъпност. Сравняването на България и Румъния доби нова актуалност вчера, защото ЕК реши догодина да направи цялостна оценка на напредъка на всяка от тях след приемането им в ЕС. Според анализатори в Брюксел има вероятност наблюдението над Румъния да бъде прекратено, а механизмът да продължи да действа само за България. Букурещ, например, прие закон за гражданска конфискация на неизвестно как придобито имущество, докато София е разкритикувана, че го е отхвърлила и сега е призована спешно да го гласува наново.

Критиките срещу България засягат всички власти - изпълнителна, съдебна и законодателна. Въпреки ефектните си акции през последните месеци полицията е упрекната заради непрофесионалното събиране на доказателства, съдът е атакуван заради прекомерния му формализъм и безрезултатност, а прокуратурата - заради пасивност и липса на желание да анализира защо обвиненията й не водят до осъдителни присъди по знакови дела, наблюдавани от Брюксел. Парламентът е разочаровал ЕК с отхвърлянето на закона за гражданска конфискация на имущество.

Премиерът Бойко Борисов събра вчера след края на парламентарното заседание групата на ГЕРБ и в присъствието на журналисти им прочете доклада на ЕК за България. "Ще чета бавно, за да чуете какво пише", каза той. Мотив за нетрадиционното му решение били различните интерпретации и измислици, които прочел в медиите през последните дни. Тъй като се запъваше, четенето на 10 страници наистина беше доста бавно и отне над 45 минути. След някои пасажи Борисов правеше кратки коментари, а когато имаше положителни оценки за свършеното от правителството, специално ги изтъкваше. Когато в заключителните препоръки Борисов стигна до т.нар закон "Попова", който групата на ГЕРБ бойкотира, той прочете два пъти текста. "Когато дойде приемането на този закон, искам всички депутати на ГЕРБ да са в зала, оттам нататък призовавам другите да не политиканстват само, а да го подкрепят и да станем мнозинство", каза премиерът и това беше единственото му отчетливо послание към депутатите. Останалите му забележки бяха в стил "надявам се хората от съдебната система да прочетат ред по ред доклада, да си вземат забележки и да предприемат действия". Той обясни на депутатите си, че е много щастлив че такъв мониторинг има и ако изпълнят всички препоръки, очаква след година наблюдението над България да бъде отменено.

"Разбирам, че може би вече ви е подсказано как трябва да се чете този доклад и на кои моменти да обърнат внимание медиите", иронично коментира веднага след голямото четене зам.-шефът на групата на ДПС Лютви Местан. Според него основният извод е, че няма съществен резултат от противодействието на организираната престъпност и корупцията. Лидерът на БСП Сергей Станишев постави акцент върху това, че въпреки препоръките от миналата година механизмът за наблюдение остава, което е знак, че правителството не е препоръките за реформите в областта на правораздаването, работата на МВР и съдебната система. Лидерът на ДСБ Иван Костов открои критиките към работата на вътрешния министър Цветан Цветанов. "Ако степенуваме критиките, най-тежка е към МВР, заяви той.

Вицепремиерът Цветан Цветанов обясни, че докладът е "обективен и умерено позитивен" заради отчетеното наличие на политическа воля за реформите, и също прехвърли към съдебната система отговорността за критиките. Главният прокурор Борис Велчев прецени, че докладът е обективен, но изрази резерви към него. Той очаквал по-добра оценка за делата за организираната престъпност, където е постигнат "съществен напредък". "Надявам се в следващия обобщаващ доклад на Комисията да бъдат анализирани не само няколко конкретни дела, от които да се правят генерални изводи, но и тенденциите в напредъка, които не могат да бъдат отречени", пише в становището си Велчев.

"Бележките и посочените слабости не трябва да стават повод за самоцелно обругаване на която и да е институция или за междуинституционални нападки, както и обратното - посочените положителни резултати не трябва да се използват за себеизтъкване или да са повод за самоуспокоение", коментира и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев. Според него веднъж завинаги трябва да се разбере, че справянето с корупцията и организираната престъпност е отговорност и дълг преди всичко на българските правоохранителни органи (МВР и прокуратура), а задължението на съда е да осигури равенство на страните в процеса и установяването на истината.

И Висшият съдебен съвет откри неточности в доклада. "ВСС не може да анализира и да предприема последващи действия по оправдателни присъди, дори когато са по дела за корупция по високите етажи, измами и организирана престъпност, тъй като няма такива правомощия", се казва в официалното становище на кадровия орган. От там не са съгласни и с упрека за дисциплинарната си практика. Данните за дисциплинарните дела и наказанията доказвали повишената взискателност на съвета към магистратите.