Изследването на всекидневния живот е наистина съществена част от историческите дирения, но отношението към него е твърде противоречиво - някои от специалистите са безразлични към този поглед към миналото; други го приветстват бурно; а трети се отнасят към проучвателите на всекидневието даже с презрение, понеже ги смятат за "предатели" на националните идеали - изучаването на всекидневния живот отвличал историците от разгадаването на важните страни на нашето минало като политическата история, войните за национално обединение, изследването на ранната демография, отбраната и селищната история.
Сега е времето да не се съгласим с презрителното отношение към изучаването на всекидневния живот, който впрочем - освен всичко друго - е и твърде занимателен за преобладаващия брой "потребители" на историческа продукция. Нужно е да се подчертае дебело, че твърде често разкриването на подробностите от всекидневието на предците ни е по-полезно за разбирането на основните закони, по които се движи историческият процес, отколкото цяла лавица дебели свадливо намусени свръхсериозни томове, натъпкани с претенциозен строг понятиен апарат.
Западната историческа наука отдавна схвана тая особеност в изучаването на всекидневието - тоя уж незначителен дял от миналото - и отдавна не го пренебрегва; та няма защо да ни е чудно - вероятно именно това е едно от доказателствата как в историята съвсем не е задължително да побеждават по-умните или по-мъдрите; както и в живота печеливши се оказват често по-хитрите. Отдавнашните занимания на западната историография с описанието на средновековния всекидневен живот - описание, за което в нашите исторически извори за всекидневието на нашите предци също може да се разчита на изобилни сведения, впрочем (вж. и Свързани текстове) - успяха да наложат значителен брой превратни идеи за него. Така в масовото съзнание остана представата, че Европейският запад винаги е бил по-цивилизован от Европейският изток; абсолютно лъжлива представа, разбира се. Едва напоследък - с края на европоцентризма, с усилната преселническа вълна в Западна Европа, с масовата морална деградация, с разпада на традиционното семейство и с видимото загниване на така наречените общоевропейски структури - стана ясно, че западните европейски покрайнини се запътват отново към исторически предопределеното им място на цивилизационен заден двор; място, което западните покрайнини на нашия континент не заемат само през последните няколко века.

Всичко това трябва да ни е показало, че ония, които умеят надменно да излъскват ябълки, които по-сетне да продадат на двойна цена - а в западните европейски покрайнини открай време са добри в това - могат да разчитат само на временни победни успехи; най-много да разрушат и разграбят Цариград един-два пъти. Нас, балканците, в лъскането не ни бивало никога...

* * *
Историческата истина за хигиената в западните градове дори до XVII е смрадлива, направо е воняща; и никак не е трудно да се досетим за това дори само като си представим как се мият на запад - всъщност желязната завеса, която разделя от север на юг континента ни, ставало е често дума тук за това, е не желязна, а водна. Ако се вгледаме внимателно, няма как да не забележим, че Европейският запад се мие в застояла вода - вани, пълни мивки (в съвременна Англия крановете за вода са два - отделно за топла и отделно за студена вода, защото предназначението им е чрез тях да се пълни мивката, където става измиването), а Европейският изток извършва измиването с течаща, а не застояла вода. Ето така, именно за водна, а не за желязна завеса някъде по средата на Европа трябва да говорим (вж. Свързани текстове в следващата статия по темата); и това няма да направи двете исторически обособени части на нашия континент по-разбираеми една за друга, те ще си останат все така чужди исторически, както са били винаги.
"Винаги и навсякъде в градовете цари ужасяваща мръсотия", пише около 1453 г. в "Аугсбургската градска летопис" нейният автор Буркхард Цинк; и няма никакъв начин ние да не се съгласим с това.
Нужници на практика няма; малките тоалетни сандъци - собственост на няколко от най-изисканите дами в обществото (вж. Изображението) - са изключителна рядкост чак до XVII в. За естествените нужди се ползват нощни гърнета, които често са различни за мъжете и за жените (вж. изчерпателно - доколкото приличието позволява - продължението на този текст). Нощните гърнета всъщност съвсем не се използват само нощем, а освен това и престояват по няколко дни под леглото, докато прислужницата ги изхвърли - най-често през прозореца, от високо и направо върху невинните минувачи (вж. Paul Zumthor, La vie quotidienne en Hollande au temps de Rembrandt, P. 1960).
Къпането - и изобщо миенето - се смята за изключително вредно след като в средата на XI в. с папска була са затворени всички обществени бани в подопечните на негово светейшество кралства и господарства; причина за тази убеденост е, че порите на кожата се разтварят особено широко при "накисването" на тялото в застояла вода, и така заразите с лекота прониквали в тялото, разболявайки го. Увереността, че чернилката от мръсотия е отлична защита на кожата срещу болести и поради това, личната хигиена трябва да се извършва "на сухо", като само с чиста кърпа се търкат откритите части на тялото, е дълбоко вкоренена на запад чак до новото време.

Лекарите обичайно препоръчват децата дао се почистват парче с бяла тъкан за премахване на мазнините, но без да се търка твърде усърдно, за да не се премахне "естественият" (мръсен) цвят на лицето. В действителност, още Гелен е убеден, че водата не е твърде полезна; според него тя може да доведе до зъбобол и катаракта, бледност на лицето и силна чувствителност на тялото към студа през зимата.

Сигурно и вие сте се чудили как са се перяли тия обширни колкото малка къща кринолини и всякакви други пищни дрехи; ще трябва да разочаровам любителите на тия шарени женски дрехи - ако изобщо някога се е стигало до пране, най-много веднъж годишно, то това става със смес от речна вода, урина, която се събира от всички околни селища от нарочни люди, които се занимават професионално с това, и сода каустик. Едва ли е в нашите възможности да предадем в пълнота уханията, които са се носили всъщност около невероятните красавици, показвани в пропагандните филми днес. Незначителна част от обитателите на Запада носят бельо, а спалните покривки и завивки не се перат никога.
При хранене отсъствието на хигиенни навици също е впечатляващо - ръцете не се мият, без значение какво гладникът е правил с тях преди това; яде се с ръце - нека още веднъж да припомним какъв културологичен шок настъпва, когато византийската принцеса Теофано, племенницата на император Йоан I Цимисхи, съпруга на германския крал (961-983) и император на Свещената римска империя Отон II Рижия (967-983) и императрица на Свещената Римска империя (972-991), изважда за пръв път през 972 г. своята малка златна двузъба вилица...
Западният обичай е да се яде с ръце, които дори не са били измити преди хранене, може да наблюдавате и в наши дни; само преди седмица ми се случи да се удивя за кой ли път как западните делегати на един общоевропейски форум дори след многочасови заседания сядат да обядват/вечерят със същите ръце, с които са въртяли преводаческото устройство и слушалките за общо ползване, ръкували са се сърдечно, преглъщали са се любвеобвилно.
Ястията, впрочем, също не се приготвят при спазване на маниакална чистота са сервирани ястия, най-вероятно също не е преминал всеки процес почистване. Впрочем, едва със създаването на (някаква) средна класа от средата на XVIII в. насетне, в Амстердам започва някаква постепенна промяна.
(следва)

Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?issueid=3180§ionid=5&id=0001301
(Отоплението е вековен проблем в студената Европа)
http://www.segabg.com/article.php?sid=2008121100040001301
(В средновековна България баните са високотехнологични съоръжения)

Следващ текст по темата:
Приказните бани на Европейския изток