|
"Мълхоланд Драйв" е неговият последен филм и поредният, който му донесе купища награди от претенциозната критика (призът за режисура от Кан е само върхът на айсберга). Както и поредният, който ще хвърли в недоумение по-голямата част от публиката и във възторг по-малката.
Зловеща двойственост, психоатаки, сексуална перверзия, черен хумор и мистериозен воал над всичко това: леко започва да ни писва от запазените марки на Линч. По жанр всички филми на режисьора са трилъри; по традиция зрителят се оплита като пиле в кълчища на първото гледане - най-малкото, понеже самият режисьор и сценарист категорично отказва да му каже коя част от показаното на екран е реалност и коя - сън или фикция.
"Мълхоланд Драйв" всъщност бил замислен като пилотен епизод на тв сериал по Ей Би Си - нещо като "Туин Пийкс". Но не е чудно, че телевизията не се навила да заснеме поредицата.
Въпреки силните изпълнения на Лора Елена Харинг като жена с амнезия/кинозвезда и Наоми Уотс като начинаеща старлетка/нейна любовница, въпреки старателното разплитане/заплитане на историята в последния един час, филмът оставя впечатление за старателно генериран хаос - с бледи отблясъци от по-ранния филм на Линч "Изгубената магистрала".
"Мълхоланд Драйв" е магистрално шосе край Лос Анджелис. Но и филм, на който не му е съвсем ясно къде отива. А след "Обикновена история" (предишният филм на Линч, който не е прожектиран официално в България) почти бяхме повярвали, че този режисьор може да влезе в правия път - т.е. да заснеме добър филм с линейна наративна структура.