Тази седмица е христоматийна за филмовото лято 2003. (Озаглавено от "Сега" още през април "лятото на повторенията".) Двата налични филма на голям екран са две продължения, неизменно по-слаби от оригиналите. Другата седмица, между другото, ще гледаме продължението на "Лоши момчета"... Но това е друга тема.

"Бързи и яростни 2" ще привлече с киносалоните доста хора, защото оригиналът беше хит, а София от години вече си има свои нелегални ралита по Околовръстното.

Филмът на Роб Коен беше шумен, безмозъчен, ефектен и неустоимо привлекателен. По различни причини: жените отиваха да гледат Вин Дизел, анти-героя с вид на мутра от началото на 90-те, мъжете отиваха да гледат няколкостотинте незабравими custom-made автомобила, форсиращи газта по шосетата на Калифорния. С една дума, "Бързи и яростни" беше дяволски бърз, яростен и летен.

От формулата на успеха в "Бързи и яростни 2" не е останало нищо. Първо, Дизел за нула време се качи в ценовата категория "20 милиона долара за роля", което попречи на участието му в продължението. Второ, за режисьор взеха Джон Сингълтън ("Момчетата от махалата"). И трето, успяха да напишат сценарий, по-нелеп дори от този на оригинала. Единствените две общи черти са, че отново е лято и че отново играе Пол Уокър. Русият, по-малко харизматичен актьор от първия филм е напълно бутафорен извън сянката на Дизел. Тук са изпратили чернокожия рапър и манекен Тайрийз да му партнира, но всуе. Незаконни ралита и прочее наказуеми от държавата прояви пак има, но някак филмът е изневерил на името си. "Бързи и яростни 2" е муден, скучен и напълно неспособен да развълнува зрителя дори в моментите, когато героите натискат газта с 200 мили в час.