В България здравеопазването отдавна не е това, което трябва да бъде, поне по дефиниция. Покрай дълговете и безпаричието на болниците и неспирния хаос в доболничната помощ на заден план остава един от най-важните етапи от здравеопазването - рехабилитацията. Тя е достатъчно скъп процес, за да разчита на помощ от държавата, но поне засега подкрепата за най-тежко пострадалите - инсултноболните и прекаралите инфаркт или сърдечно-съдова операция, е недостатъчна. Така поне смятат лекарите от специализираната болница за рехабилитация "Здраве" АД в гр. Банкя, която е едно от най-популярните лечебни заведения в страната за възстановяване на хора с инсулт и болно сърце. Това е бившата Трета база за възстановяване на неврологично и сърдечноболни на здравно министерство. На 5 септември тази година СБР "Здраве" навършва 30 години. За това време през нея са минали над 250 000 болни, показва статистиката.

Годишно над 40 000 души у нас получават инсулт. За част от тях ударът е фатален, около 30 000 остават с трайна инвалидност, леките случаи са най-малко. По-страшното обаче е, че бройката се увеличава всяка година, а ударите стават все по-тежки и покосяват все по-млади хора, казва д-р Евгения Кирилова, която ръководи едно от неврологичните отделения в "Здраве". В болницата в Банкя се възстановят от инсулт около 1300 пациенти годишно, или малко над 3% от пострадалите. Не са повече засегнатите, които минават през останалите 3 специализирани заведения в страната. Факт е, че по-голямата част от болните не получават специализирана помощ. А хората, прекарали инсулт, имат нужда от процедури от рехабилитатор, лечебна физкултура, масаж, трудотерапия, парафинолечение, при необходимост - и физиопроцедури. Идеята е болният да се възстанови и раздвижи и да се дават съвети на близките как да се грижат за него - как той да ползва леглото си, какви подложки и матраци или приспособления за по-лесно изправяне и сядане да се сложат. Вкъщи максималното раздвижване се постига трудно, особено без намесата на специалисти. Ако човек си остане вкъщи след инсулта и не мине рехабилитационен курс, той няма да знае доколко би могъл да се възстанови и ще остане инвалид.

"Част от хората взимат рехабилитатори вкъщи, които поне да научат болните да ходят до тоалетна и да се хранят самостоятелно. Но в домашни условия не може да има физиотерапия и лечебна физкултура, които са от съществено значение", обяснява д-р Кирилова.

От тази година болницата има договор със здравната каса за две клинични пътеки - за рехабилитация на болни, прекарали инсулт и инфаркт. По тях НЗОК превежда по 300 лв. за инсултноболните. Сумата е разчетена за 20 дни, но е крайно недостатъчна. Парите едва стигат за храна и спане и най-много 1-2 процедури. Да не говорим за лекарствата и другите терапии, които на този етап са за сметка на болницата, обяснява изпълнителният директор Георги Василев.

СБР "Здраве" има договор и с НОИ. Пациентите, осигурени от НОИ, ползват безплатно базата, като доплащат по 2 лв. на ден за храна.

Звучи като приказка, но на практика не е така. В зависимост от приоритетните за страната заболявания НОИ сключва договори със специализирани или неспециализирани заведения, по които осигурените трябва да се лекуват на тези места. Според специалистите от "Здраве" обаче тази практика не е коректна към пациентите. По-рационално е, след като се осигуряват, хората сами да избират къде да се лекуват, ако заведението има лиценз и разрешително за извършване на лечебна дейност.

За хората, които не могат да си позволят да си плащат лечението в болницата - а те са твърде много, - има и още един вариант. "Социални грижи" към общините поемат годишно по 120 лв. за рехабилитация на инвалиди първа група. Останалото се доплаща.

Горе-долу така стоят нещата при кардиологичната рехабилитация. За кардиология и кардиохирургия у нас се хвърлят огромни средства, на фона на които парите за рехабилитация на тези болести са нищожни, смята екипът на болницата. Според него това обезсмисля и развитието на активното лечение на сърдечно-съдовите болести.

При този вид възстановяване е важно да се направи оценка на кардиологичния риск, обяснява шефката на вътрешното отделение в "Здраве" д-р Весела Благоева. Плюс кинезитерапия, част от физиотерапия, обучение, изследвания как върви възстановяването. Често пациентите са с усложнения, които не допускат да се започне веднага дихателна рехабилитация, има и такива с проблеми от оперативните рани. Те често са неспокойни, затова се работи и върху психическата им рехабилитация. Целта е да се раздвижат, за да могат сами да се обслужват и да се вдига самочувствието им - че могат да се справят и след инфаркта или операцията и да се върнат в нормалния живот. Все неща, които по-трудно се преодоляват без специализирана помощ, уверена е д-р Благоева.

Пътека на здравната каса за прясно оперирани от сърце пък изобщо няма. И не е ясно какво става с тези хора, след като излязат от болницата. Идват при нас и си плащат, казват от болницата. Които не могат - отиват при кардиолог от доболничната помощ. И след седмица-две все пак се връщат тук - не поради някакъв каприз, а защото нямат кой знае какъв избор. Много е труден следоперативният период и за болните, и за близките. А тук 24 часа болните са под наблюдение - лекарски екип денонощно е на разположение на пациентите. За възстановяването на болните освен лекарските грижи помага и уникалният климат на Банкя, където и в най-горещите летни дни температурата не надхвърля 33-34 градуса.