От 1610 до 1789 г. Франция се управлявала само от 4-ма души, всичките на име Луи (произлизало от Хлодвиг). Средният им "мандат" е близо 45 години на калпак. Което си е впечатляващо, особено ако се има предвид, че последният от четиримата е бил детрониран (а и екзекутиран).

В Източна Европа и на Балканите и 4-5-годишен мандат е много. И президентът на Полша г-н Квашневски вероятно е истински рекордьор за региона. Но и да не е, той със сигурност е изненадата на ХХ век. Само замижете за момент и си представете през 1989 г. някой да предскаже, че поляците 2 пъти подред ще избират на свободни избори комунист за президент! Че този човек ще вкара страната в НАТО и ЕС. Затова казвам, че през миналия век може да има много по-важни събития, но по-изненадващо - едва ли.

Всъщност Полша е половината от Източна Европа. И преходът там зададе модела на всички останали, в т. ч. и нашия. Имам предвид не само Кръглата маса. Интеграцията на военните, реформирането на компартията, сътрудничеството на западните с бившите комунисти, приватизацията, непротивопоставянето срещу Русия и т. н. са все черти на прехода, които сега изглеждат естествени, защото "така правят всички". Но нищо от това не беше предварително известно, зададено или изобщо сигурно. И всичко това беше



изнамерено и опитано първо в Полша



Можем да възкликнем: колко интересни неща на едно място. А може и скептично да попитаме: как пък става така, че всички тези неща ни се стовариха тъкмо на нас, тук, сега?

Като добре възпитан от материалистическата философия, с рефлекса на павловско куче, мога да отговоря: бурната модернизация води до бурни политически промени.

Но нещо тук ми липсва. Защото ако е просто така, то как е възможно в най-бързо развиващото се място (Англия) от XVIII век насам да не е ставал преврат, а роденият през 1920 г. руснак да е живял следните животи:

- довоенен сталинизъм;

- война;

- следвоенен сталинизъм;

- хрушчовско размразяване;

- брежневски застой;

- Горбачова перестройка;

- Елцинов хаос;

- путински какво?

8 живота за няма и 88 години!? Или за да цитирам огромния писател Юрий Трифонов, който изумително познава тази работа: осем "времена и места".

Какво излиза? Че клокочи не центърът на модернизация. Ври и кипи нейната периферия.

В този пункт ние, българите, може и да намерим известна утеха. Защото излиза, че не ние сме съчинили и сътворили този си наш живот (който така не ни харесва в момента). Въпросният живот не е направен от нас, а ни



се е случил като на периферна модернизираща се страна



Но има и нещо много безпокоящо, ако догадката ми е права. Ще се окаже, че главният въпрос на нашето човешко бъдеще е: са ли ислямските страни, Индия, Китай и Африка периферии на модерността, или са други цивилизации, други исторически проекти? Ако е второто - добре. Но ако е първото? Ще ги превърне ли модернизацията във врящо историческо гърне с милиарди хора вътре? Предстоят ли на родените в началото на века индийчета и китайчета по 8 живота, "времена и места"?

Да вземат в аванс да изучават в училище биографията на сегашния полски президент, за всеки случай.

----------------

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com