Прочетох в "Наблюдател", че построили с европейски пари къщички за циганите от Шекер махала в Пловдив. Да им е сладко. Къщичките хубави, двуетажни; теракота имало вътре, бидета. Най ме впечатли това за бидетата.

Я, викам си, да се уредя и аз в една от тия къщички, па макар и незаконно. И да ми я вземат после (ако се осъществи идеята на президента Първанов да се конфискува незаконно придобитото имущество) - голяма работа! Важното е да не съм на загуба или - както казват мутрите - "да няма задна скорост".

Поех по магистрала "Тракия", изпълнен с ентусиазъм.

В Пловдив не можах да се ориентирам веднага, помолих една циганка да ме упъти. Може пък и съседи да станем, нищо не се знае...

- Да та *бе мъжъ ми в г*зъ ми! - сопна се циганката, но все пак ме упъти.

Разгледах Шекер махала: гето като гето, нищо особено - планини от боклуци, помийни вади по улиците; жените ядат бой, всички те гледат подозрително... Новите къщички обаче си ги биваше.

Много бързо се ориентирам из бюрократичните лабиринти.

За нула време намерих правилното гише и си подадох документите.

- Че вие от малцинствата ли сте?! - учуди се служителката - Бял сте като платно.

- Само циганите ли са малцинство? - възразих. - Аз съм руснак с българско самосъзнание. Интересно, нали?

- Интересно - каза служителката, но не разбрах дали се съгласи, или само повтори думата. - Все пак това е програма в помощ на социално слабите. Вие изпитвате ли социална слабост?

- Да съм слаб, не съм слаб - изпъчих се аз, - но съм много социален! Срещам се с хора постоянно. Понякога се разстройвам от няма-нищо. Погледна човечеството косо и гърдите ми се изпълват с печал, а очите с влага. Погледна другояче и вземат че ме праснат в мутрата. Ей такива работи...

Продължих да дудна дивотии в същия дух, докато на служителката й призля от мен и беше готова на всичко, само и само да се оттърве от присъствието ми.

Получих каквото ми трябваше; не крия - бях доволен от себе си. Вече се виждах новодомец, прехвърлях имена на познати в главата си, чудейки се кого да поканя и кого да пропусна. Приятеля ми Иван Костов например мислех да не го каня - знам каква е неговата къща, моята нямаше да го впечатли. Пък и той бил един от авторите на проекта, ще вземе да развали работата...

С такива радостни мисли се върнах в София за багажа си, дори по пътя спрях при една мургава проститутка - не за да се ползвам от услугите й, ами да си побъбрим, да й се похваля... Чувствах всички цигани свои братя и сестри.

Крива ми излезе сметката и този път.

Още първата нощ братята и сестрите нахлуха в новия ми дом и ме прогониха завинаги.