|
---------------------
Хуту не понасят тутси още от 15-и век, когато второто племе превзема земите на първото и го заробва. Малобройните, но властни тутси командват създадената от тях монархия в продължение на столетия, ползват хуту като крепостни и лесно се сдушват с появилите се през 19-и век немски колонизатори, както и с наследилите ги след Първата световна война белгийци.
Тутси са яки и едри - смятат се за най-високите африканци
със среден ръст около 2 метра. Това им помага да държат в подчинение не само хуту, но и обитаващите днешните руандийски земи още по-отодавна пигмеи от племето туа, високи по около 1,30 м.
Последните статистики сочат, че в Руанда сега живеят около 9 милиона души. 85% са хуту, 14% са тутси, 1% са туа.
Когато през 1962 г. Руанда става независима и се разпада колониалната й уния със съседна Бурунди, онеправдаваните векове наред хуту решават да вземат реванш и подгонват тутси, които пък масово започват да бягат тъкмо в Бурунди. Междуособиците се точат три десетилетия и стигат кървавия си апогей през 1994 г. Детонаторът им е самолетната катастрофа, при която загиват едновременно тогавашните президенти на Руанда и Бурунди. Смята се, че тя е предизвикана умишлено.
Междуплеменната омраза се отприщва неконтролируемо и води до избиването на 800 000 души - главно тутси, но също и настроени миролюбиво хуту, които се опълчват на кланетата.
Църквата в Нтарама, пълна с човешки черепи,
и до днес напомня за онова кърваво време.
Намесата на международни посредници криво-ляво уталожва вакханалията и изпълва западните медии от средата на 90-те с дебати около руандийските ужасии. ООН сформира и специален международен трибунал за разследване на геноцида в африканската република. Негова главна прокурорка доскоро беше швейцарката Карла дел Понте - същата, която оглавява и трибунала за бивша Югославия. Три дни след сегашните избори в Руанда - на 28 август, ООН реши да раздели двата поста и Дел Понте бе освободена от африканския си ангажимент. Той бе поет от гамбиеца Ханас Букабар Джалоу, натрупал опит покрай разследване на кланетата в Сиера Леоне през 1996 г.
На "международната общност" явно много й се иска в Руанда нещата да потекат по мед и масло след президентския вот. Затова и бившата метрополия Белгия, и САЩ побързаха да признаят победата на тутсито Кагаме и да поздравят Руанда за "напредъка по пътя на демокрацията".
Воплите на хутуто Твагирамунгу
не бяха взети особено присърце. Логично: хуту носят главната вина за геноцида от 1994-а, а пък тутси открай време са по-сговорчиви с белия свят.
Колкото и да се сърди обаче обиденият Твагирамунгу, той едва ли ще рискува да съживява призраците на рехавите бунтовници от джунглите по границата с Конго. И тутси, и хуту, и туа са прекалено изтерзани от кървавите баталии и явно предпочитат да приемат правилата на играта на демокрация. Затова всички така чинно се редяха на дълги опашки пред изборните бюра в деня на вота. Пък за кого всъщност са гласували - само техните богове и Кагаме знаят...
Руандийците - независимо от кое племе са - полека-лека проумяват, че вместо да бродят из джунглите и да се трепят един друг, им е по-изгодно да пласират същите тия джунгли като туристическа атракция на доходоносни чужденци. Още повече, че тъкмо в руандийските гъсталаци са се подслонили половината (300) от всички (650) живеещи на планетата планински черни горили - вид, обявен за застрашен и станал световно популярен с холивудския филм
"Горили в мъглата"
Звездата Сигърни Уивър изигра там ролята на американската зооложка Даян Фоси, посветила 13 години на изучаването на грамадните примати и убита в джунглата при неизяснени и до днес обстоятелства. Смята се, че е станала жертва на бракониери. Те обикновено отмъкват малки горилчета, като убиват родителите им и после продават плячката си на частни колекционери, готови да платят за горилско бебе по 20 000 долара.
Бизнесът особено бурно процъфтявал допреди гражданската война от 1994 г. и застрашавал да изтреби до крак черните планински горили, открити през 1902 г. от немския капитан Фридрих Робертом фон Беринге и наречени в негова чест "горили берингеи". Парадоксалното е, че човешките кланета се отразили крайно благотворно на популацията на маймуните. Докато руандийците се избивали, те забравили за горилите, които пък междувременно се плодили на воля и успели да увеличат броя си с 40%. На фона на 800 000-е убити хора от 1994 г. напълно се губят 3-те убити през същия период горили.
След връщането на мира руандийските власти решиха, че
не бива да се връща и изтребването на маймуните
И предприеха драстични мерки срещу бракониерите с помощта на много международни приподозащитни организации. Миналата година дори бе обявен специален Ден на горилата - 17 октомври, денят, в който преди 100 г. Фон Беринге застрелял първите две черни планински горили, разбрал, че това е неизвестен дотогава вид и се сетил да прати екземплярите в Берлин.
В началото на 2003 г. 9 души бяха осъдени на различни срокове затвор и солени парични глоби за посегателства срещу горили. Трима от тях - служители в национален резерват, отидоха зад решетките за 4 години и бяха задължени да изплатят на хазната по 6000 долара за това, че вместо да пазят маймуните, са убили женска горила и са отвлекли детето й, за да го продадат в чужбина.
Суровите присъди явно са най-ефикасното засега средство за пресичане на изкусителната за бедните руандийци контрабанда с жива стока. Доста по-дълга е идиличната процедура, лансирана от главния инспектор на руандийските национални паркове Тони Курамба, който мечтае да убеди селяните, че ще се замогнат от чужди туристи, зяпащи горили в натурална среда. Това има шанс да стане, едва когато за тия туристи изчезне всякакъв риск да попаднат на поредно клане между тутси и хуту в не по-малко натурална среда...
|
|
|
