|
---------------
Въпреки многото общи неща помежду им, приятелите им твърдят, че са твърде различни. Това става ясно при първия разговор. Божидар е по-спокоен, по-аналитичен, по-аскетичен тип. Тодор пък е холерик, бонвиван, по-експанзивен. Именно тези противоположни характери, обаче, съставят чудната амалгама, довела ги до успеха.
"Никога не съм мислил да се разделяме.
Сигурно, защото от работа не ни остава време да мислим за това", отсича забързано Тодор. "Очевидно си пасваме. Другото обяснение е, че успяваме така да разпределим функциите си в бизнеса, че не си пречим, а се допълваме и работата върви", добавя Божидар. И двамата признават, че непрекъснато спорят, че има ситуации, в които не стигат до общо решение, но намират разумен компромис. "Без него бих се чувствал по-слаб", признава Божидар. Тодор допълва обяснението за успеха с целта- да се направи нещо добро. "То се прави не толкова за пари, а по-скоро като спорт. Парите са важно нещо, но важно е и удовлетворението от добре свършената работа", философства Белчев. Той обяснява, че двамата са си коректив един на друг и това ги пази от залитания и от грешки.
Като студенти в Техническия университет, живеещи в Студентския град, отворили студио за видеокасети под наем през 1992 г. Бизнесът потръгнал, по това време имаше глад за зрелища. После направили пицария "Класико" в Студентския град. И това си начинание отчитат като успех. Пицарията е крачка в страни, която по-скоро издава предприемаческия устрем, а не авантюристична настройка на
двама инженери да навлязат в кулинарната сфера.
Междувременно анализирали пазара на техника. Божидар си спомня как се редил на опашка в ЦУМ през 1991 г. за телевизор "Велико Търново". Така и не дочакал, защото не стигнали до него. От бизнеса с касети до продажбата на телевизори и видеорекордери крачката е съвсем естествена. Свързали се със стари еврейски фирми, които осъществявали основния внос на черна техника и станали техни дистрибутори.
Постепенно пазарът почнал да си създава правила. Божидар и Тодор се свързали с JVC. Двете момчета, изпълнени с ентусиазъм да правят голям бизнес по честен начин толкова
впечатлили президента на JVC, че той си изтървал самолета
за Япония. Тази знаменателна среща довела до първия голям договор през 1995 г., когато фирмата им "Видеолукс" става изключителен представител за България на JVC. Признават, че много дължат на този си партньор за израстването си като предприемачи. Започват да чертаят стратегии за присъствието си на българския пазар. Решават да правят верига магазини "Видеолукс" и тя се появява в столицата. Следват множество договори за ексклузивно представителство- с LG, с Candy, с Beko, с Haier.
Масовата инвазия на хипермаркетите ги принуждава да мислят за развитие в тази насока. Черната и бялата техника е също толкова подходяща за предлагане в хипермаркет, колкото и хранителни стоки и стоки за широко потребление. В момента на изкристализиране на идеята, срещат добър партньор. Немската компания "Линднер", лидер в областта на строителството и дизайна, започва огромен инвестиционен проект у нас- бизнеспарк "София". "Видеолукс" става първият български партньор на "Линднер". Рожбата на съвместния бизнес е
първият хипермаркет "Технополис" в бизнеспарка "София",
открит през декември 2001 г. Начинанието се финансира на първия етап от "Линднер". През декември 2002 г. бе открит "Технополис" във Варна, през май стъпват с хипермаркет от веригата в родната си Стара Загора. В понеделник отваря врати "Технополис" в Пловдив, а през ноември и в Бургас.
Не се оплакват от трудности при финансирането на плановете си. "Българските банки напоследък се отвориха и подкрепят подобни сериозни инвестиционни проекти", обяснява Белчев. Прави и реверанс към управляващите в България, променили бизнессредата към по-добро. "Намаляването на митата практически помогна за регулиране на пазара", категоричен е Тодор.
Партньорите им, производители на качествена техника, пък им дават рамо в отстояването на имиджа на компания, която предлага качествена стока на разумни цени.
Успоредно с регионалното разширяване на магазините и партньорите, върви и разширяване на бизнеса с нов, много перспективен сегмент- офистехниката.
В бъдеще погледът им излиза извън границите на България. Чакат най-подходящия момент, за да стъпят и в останалите страни на Балканите.
Смятат, че
70% от успеха на продажбата е работата с хората,
останалите 30% са техническа грамотност. Затова отделят специално внимание на подбора на служителите си и на обучението им. Гордеят се, че във фирмата почти няма текучество. В нея в момента работят над 400 души, а до края на годината ще станат повече от 500.
Признават, че има негласно парцелиране на пазара на техника между компаниите. Категорични са, че конкуренцията винаги е двигател за развитието. Не отричат, че има и удари под пояса, но пък къде ги няма.
Това, което им липсва най-много, е свободното време.
Когато открадват по някой час, Божидар обича да спортува. Играе тенис, кара ски. Всяко лято с компанията от ученическите години покорява планински върхове. Обича футбола. Стиска палци за националния отбор за Европейското първенство. Световното в Япония и Корея проследил на място.
Иначе е местен шовинист по отношение на Стара Загора - пие само бира "Загорка" и вината на Менада-Братя Сярови. Привърженик е на Берое, въпреки че в момента отборът не е в добра форма. Обича английския "Арсенал", но е фен на немските коли. Кара джип "Мерцедес".
В това отношение сме различни- моята истина е джип "Тойота",
отсича Тодор. За него най-добрата почивка са събиранията с приятели. "Да хапнеш, да пийнеш. Това е много хубаво нещо", разказва бонвиванът. Обича да пътува със семейството си- ученическата любов Марина, която му станала съпруга, и 4-годишният Алекс и 7-годишната Лора. Твърди, че човек е спокоен и щастлив, когато е наясно със себе си, с това какво иска, към какво се стреми. Категоричен е, че, когато е у дома, е изцяло със семейството си, а когато е на работа не мисли за вкъщи.
Двамата партньори празнуват заедно, в една компания. Общите им дела ги изпращат по различни точки на земното кълбо заедно. Божидар страда от лош късмет при пътуванията, повод за майтап от страна на съдружника му. "Багажът му редовно отива другаде. Налагало се е да му давам мой панталон",
смее се Белчев. "А, не е лошо- често си подменям гардероба", включва се Колев.
Поразителното е, че въпреки успеха, изглеждат като хора, здраво стъпили на земята. Липсват парвенющината и смазващия лукс, присъщ на голяма част от родните новобогаташи. Бизнесът им върви, защото е низ от малки стъпки към ясни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Това им помага да бъдат на върха. Имат самочувствието, че са там. В своя бранш. Но винаги ги чака следващ, по-висок връх за покоряване.
|