Такава ми е работата, мойто момче, тъй ме е сглобил Господ, че всичко ми е ясно. Гледам те - и все едно чета по книга. В душата ти влизам като пет лева в гъдулка; прокоби и вибрации от космоса ги ловя като антена.

Като казах пет лева, постоянно ме сърбят пръстите на лявата ръка - пари!

Аз казвам така: хвърли добро напред и погледни назад да видиш какво има за теб. Какво значи това? Потрай малко, ще разбереш.

Вървим оня ден със снаха ми по улицата и гледаме един просяк. Ето ти, просяче, пет лева, да помниш Прокопия... Снаха ми се чумери, върви уж нормално, пък така чатка с токчетата - ше сцепи асфалта. Обаче какво става после! Спираме едно такси, снаха ми влиза в колата, аз тръгвам след нея, единия крак вече съм го качила, таман да кача и другия - гледам педесе лева между бордюра и колата! Викам на снаха ми: тия пари са от бога, отиваме в "Света Петка"! Там ги нагласих парите веднага - 10 лв. за бедните, 10 за болните, недоволните, ритнатите от кон... Господ ми говори - затова не мога да сбъркам.

Отивам на другия ден в офиса, и в коридора - народ, не си виждал такава навалица. Отляво колежката стои без работа, отдясно колежката си чопли зъбите, пред моята врата - сто човека! Викам: идете при колежката - не! При мен искат.

Добре печеля, не се оплаквам, ама яко бачкане пада... Аз, за да си направя отварата от 15 лева, купувам продукти за 7. Да ги нагласиш, да ги забъркаш... Това е къртовски труд. При мен, да речеш, няма изчисления, но на колежката нумероложка главата й направо пуши от цифри...

Не споря, 150 кила съм, но постоянно ме искат. Един път съм се женила, повече не трябва. Комшийката ми оня ден пратила един уж да му гледам, да го лекувам и тъй нататък... Влиза той, мънка някакви глупости, пък аз съм застанала до прозореца и гледам нагоре. Изведнъж, като го срязах: я си бръкни в левия джоб, покажи червената кутия с годежния пръстен и да ми се махаш от главата! На комшийката й викам: още един такъв - и ти ще си изпатиш!

Вчера пристига друг: такива и такива болки имам, разправя, пък аз го знам за какво идва и предварително съм го проучила основно. Направих му значи билките, разтрих го и се разприказвахме, та от дума на дума дойдохме на главното. И аз му казвам: хвърли добро напред и се обърни назад - ти идваш в мойта къща да живееш, децата отиват в твойта. И той, като скочи: аз чужди деца няма да подреждам, тая къща съм я събирал цял живот!

Така ли?! За децата си човек убивам! Като го хванах за яката - по стълбите и на улицата! Дойде като кабалеро, зная малко испански, замина си като попикан педерасо. Къде са ти кохонесите, бе, ееей!

Аз съм божия невеста. На Земята веднъж съм се женила, повече не трябва.

Идват при мене всякакви. И политици идват, имена сега няма да споменавам, но ако си сериозен, после шти разкажа и подробности за тая работа.

И на тях казвам същото, но не ме слушат: хвърли добро напред и погледни назад! Народът, викам, има нужда от това и това.

А те само питат за проценти и чакат да ги засърби лявата ръка...