:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,319,351
Активни 86
Страници 18,887
За един ден 1,302,066
Реконтра

Хвърли добро напред...

Такава ми е работата, мойто момче, тъй ме е сглобил Господ, че всичко ми е ясно. Гледам те - и все едно чета по книга. В душата ти влизам като пет лева в гъдулка; прокоби и вибрации от космоса ги ловя като антена.

Като казах пет лева, постоянно ме сърбят пръстите на лявата ръка - пари!

Аз казвам така: хвърли добро напред и погледни назад да видиш какво има за теб. Какво значи това? Потрай малко, ще разбереш.

Вървим оня ден със снаха ми по улицата и гледаме един просяк. Ето ти, просяче, пет лева, да помниш Прокопия... Снаха ми се чумери, върви уж нормално, пък така чатка с токчетата - ше сцепи асфалта. Обаче какво става после! Спираме едно такси, снаха ми влиза в колата, аз тръгвам след нея, единия крак вече съм го качила, таман да кача и другия - гледам педесе лева между бордюра и колата! Викам на снаха ми: тия пари са от бога, отиваме в "Света Петка"! Там ги нагласих парите веднага - 10 лв. за бедните, 10 за болните, недоволните, ритнатите от кон... Господ ми говори - затова не мога да сбъркам.

Отивам на другия ден в офиса, и в коридора - народ, не си виждал такава навалица. Отляво колежката стои без работа, отдясно колежката си чопли зъбите, пред моята врата - сто човека! Викам: идете при колежката - не! При мен искат.

Добре печеля, не се оплаквам, ама яко бачкане пада... Аз, за да си направя отварата от 15 лева, купувам продукти за 7. Да ги нагласиш, да ги забъркаш... Това е къртовски труд. При мен, да речеш, няма изчисления, но на колежката нумероложка главата й направо пуши от цифри...

Не споря, 150 кила съм, но постоянно ме искат. Един път съм се женила, повече не трябва. Комшийката ми оня ден пратила един уж да му гледам, да го лекувам и тъй нататък... Влиза той, мънка някакви глупости, пък аз съм застанала до прозореца и гледам нагоре. Изведнъж, като го срязах: я си бръкни в левия джоб, покажи червената кутия с годежния пръстен и да ми се махаш от главата! На комшийката й викам: още един такъв - и ти ще си изпатиш!

Вчера пристига друг: такива и такива болки имам, разправя, пък аз го знам за какво идва и предварително съм го проучила основно. Направих му значи билките, разтрих го и се разприказвахме, та от дума на дума дойдохме на главното. И аз му казвам: хвърли добро напред и се обърни назад - ти идваш в мойта къща да живееш, децата отиват в твойта. И той, като скочи: аз чужди деца няма да подреждам, тая къща съм я събирал цял живот!

Така ли?! За децата си човек убивам! Като го хванах за яката - по стълбите и на улицата! Дойде като кабалеро, зная малко испански, замина си като попикан педерасо. Къде са ти кохонесите, бе, ееей!

Аз съм божия невеста. На Земята веднъж съм се женила, повече не трябва.

Идват при мене всякакви. И политици идват, имена сега няма да споменавам, но ако си сериозен, после шти разкажа и подробности за тая работа.

И на тях казвам същото, но не ме слушат: хвърли добро напред и погледни назад! Народът, викам, има нужда от това и това.

А те само питат за проценти и чакат да ги засърби лявата ръка...
87
545
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
87
 Видими 
06 Януари 2005 20:53
Ужас!
06 Януари 2005 21:05
мда, нещо със спектроскопа е...
06 Януари 2005 22:46
Жени реконтри не пишат, нито им ги публикуват. Изключение: няколко не толкова сполучливи опита на Маргарита не знам си коя, отдавна беше. Така че, това си е мъж, но кой е няма значение, тъпо е.
Вместо това искам да споделя, че прочетох статията на Архимандрита в първия брой на Литературен вестник. Страхотен труд, отче. Шапка Ви свалям. Но защо, след като това е съвсем, ама чистак научен труд, сте го публикували в това малотиражно издание. То си е достойно за някой университетски годишник. И, ама не ми се сърдете, един виц за Вас по повод евреите и морето. Знаете ли, че еврейските пирати носят на корабите си по два флага? Един черен с кръстосани кокали и череп и един бял. За всеки случай. Готино е нали? Още веднъж ви поздравявам за труда и резултатите от него.
07 Януари 2005 00:05
>>>>>>>>>><<<<<<<<<<
Страхотна реконтра - 150 кила!
>>>>>>> <<<<<<<<
07 Януари 2005 00:14
Господи, каква жена !


Свежо, много свежо !!!
07 Януари 2005 00:29
Свежо!


Има ли го този брой на Лит.вестника в нета? Последният брой, който ми излиза е от брой 17, 28.04.2004.
07 Януари 2005 00:36
Да. Има го гъдела. Авторът (авторката) е влязъл в характер и като се отприщил, гледам направо не му се спира. Наистина, увличащо е когато гепиш правилната интонация...творбата направо се пише сама, а на теб ти се иска да караш с инерцията доколкото можеш.
07 Януари 2005 00:47
Адски добро !

Много се развеселих. Повече - здраве да е.
07 Януари 2005 01:12
Стив Кинг,

Благодаря за оценката. След като споменах в интернет, че е излязла тази моя статия за морето в Библията, вестникът беше буквално разграбен. Така лично се убедих в голямата сила на тази медия. Едно уточнение - статията е писана за литературно списание, но редакторите, без изобщо да ме питат, я дали на "Литературен вестник" веднага след цунамито. Така, без да подозирам, яхнах вълната на популярността.

Спомням си преди десетина години русенската корабостроителница издаваше вестник "Русе". Въпреки че тогава се четеше много, вестникът трудно се продаваше. Хрумна ми да започна серия от статии за историята на хомосексуализма в различните култури. Веднага газетата изчезна яко дим от будките и сергиите.
07 Януари 2005 02:01
фък... ню стар...? или прекроен стар... за харашо, харашо е... очень даже... ама ако каката е изровила некоя талантливая ребелотаджийка - трижди по-очень...
07 Януари 2005 02:51
туморов е ванка дей.
йорданов го надвихме.
наздраве, еба ти.
07 Януари 2005 02:59
P.S. Сто кила ракия давам.
150 немам.
07 Януари 2005 03:05
Супер Стар а , пук мойе и млад(а) да е знае ли 4овек!!!
Ако е младо , добре е да носи на бои, на пиене и на е...... и да не прихваща много, много , да си я кара по своему- с билките-ха, ха, ха!!!!
Както се казва -скусваця!!!

Редактирано от - bot на 07/1/2005 г/ 10:48:35

07 Януари 2005 07:00
-Яяяяя, десет стотинки!!!!
-Оооо бай Вълчо....
-Имам гости. От Павликени! Искам нещо сухо...
-Имам нещо ново..
-Ама , като е ново да не е...
-Ееее бай Вълчо , мене цяла България ме знае!
-Яяяяя, чи то изпекло бе!!!
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ИВАНОВЦИ, ИВАНКИ И ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ВАРИАЦИИ!!!!!

Редактирано от - керпеден_1 на 07/1/2005 г/ 07:15:38

07 Януари 2005 07:24
Керпеден! Благодаря! Имам трима сина, най-малкият е Иван, днеска аз черпя! Пий квот искаш и го пиши на външния дълг, Васил Сотиров ще плати!
07 Януари 2005 07:33
Приема се!
Ти пък пий едно на патерица, щото вчера имах един дядо Юрдан и внукът му Йордан!!!!
07 Януари 2005 08:21
Айде хепи Интернешънъл Ванка Дей!
07 Януари 2005 08:50
Не мога да споделя адския ентусиазъм на госпожа Сибила Писанието ми се струва, че е от вида "Стисни ме бабо - зорлем да пръдна". Напънал се е, безспорно, авторът, за момент, няколко дори, можеш да си изкривиш устните в гримаса, наподобяваща усмивка, но да се залееш от смях - трудно. Но вероятно бъркам
07 Януари 2005 09:42
Заливането е коварна работа. Както си седиш и - оп- залян. После - вър са обяснявай.
07 Януари 2005 09:57
Бравос! Най- после нещо различно , нещо развлекателно. Четох го с кеф и лекота . Ще повторя.
07 Януари 2005 09:58
Но пък заливката прави мусаката по-вкусна. Заливката, в този случай, може да се нарече и завивка. А под завивката в мразовитите зимни вечери е уютно и неповторимо романтично. Дори романът да не е "Параграф 22".
07 Януари 2005 10:02
Четящите с лекота жени ли се наричаха леки Не, със сигурност не бяха те... Леки и лековати са съвсем различни понятия
07 Януари 2005 10:04
Спи ми се, все ми е 6 какво чета, щото едва чета... или се правя? знам ли.
не ми хареса това Ре, като недоопечена баничка е жилаво, иначе уж вкусно на вид...
Перемянов, дай възглавницата и престани с тая мусака, че ше огладнея...
07 Януари 2005 10:07
Случила е на умна стопанка Багира Жени, да споделим възглавницата ли предлагаш
07 Януари 2005 10:43
То е ясно, че авторът не е буля на 150 години и от 150 килограма. Затова - един поздрав по повод Ивановден и от мен.



Демокрация


Додето схванеш
какво се е случило,
вече се случва друго.
Отмина керванът,
а битите кучета
станаха вярна прислуга.

Който се сърди,
е просто Петко:
Петко с празна торбичка.
Да беше тръгнал, Петко,
с мъжете!
Щеше да имаш всичко.

Ти хем мърмориш под нос,
хем го вириш
и се редиш за права.
Всъщност
дребните неща
те нервират,
за големите нямаш глава.

Барикадирал си се на плитко
и си мечтаеш за слава;
от крепостите оцеляват
само стените,
врати
никога не остават.

Това, че никой не знае посоката,
не е повод
да рониш сълзи.
Ако летвата просто ти е висока,
минавай отдолу, но прав –
не пълзи.

Понеже наистина
всичко се случва -
и ти може прав
да излезеш.
Помни: ако искаш да бъдеш куче,
учи се да хапеш -
не да се плезиш.




07 Януари 2005 10:46
Не споделям преобладающата възхита, по-скоро клоня към наблюденията в областта на креативна гастроентеорология и възприятийната мимика на тов. Перемянов.
Но не мога да не отчета повишен уровен на Реконтрата на фона на убийствената садо-мазо коледно-новогодишна серия. Пу-пу...
А може би неспособността ми да осъзная непосилната лековатост на читието се дължи на разломното ивановденско утро, което традиционно има нелеката съдба да е утрото след джордановден.
Заливки бывают разные.
Фък...
07 Януари 2005 10:47
Перемянов, бъди по-дискретен
възглавницата ми трябва да положа главица ей тука, на бюрото, и тихичко да дремна, незабележимо почти, зад шкафа ще се скрия, няма да преча....
поне шефката не се мръщи, тя беше виновницата вчера...но тя и главоболие има...добре, че е петък...
07 Януари 2005 10:58
Eeeeх, блаженни са тез , дето могат да се скрият и да дремнат!!!
А, аз горканчо мога да се скрия , мога да дремна , ама хич няма да е тихичко и веднага ме събуждат , щото съм гонел клиентите от книжарницата.... Мъкааа, мъка!!!!
И довечера - пак.... Хич не е лесно , да знаете..
07 Януари 2005 11:01
Не е страшно, че ще изгониш клиентите, Керпи. Клиентките гледай да ги обслужиш ЧИД на патерица, жив и здрав
07 Януари 2005 12:51
за много години, бозата, жив и здрав да си
07 Януари 2005 13:01
Боза , ти пак да не се покриеш? За много години и на тебе!
07 Януари 2005 13:09
Къде се загуби, бе, бозич
07 Януари 2005 13:35





* * *

Кляните нас: нам дорога свобода,
И буйствует не разум в нас, а кровь,
В нас вопиет всесильная природа,
И прославлять мы будем век любовь.

В пример себе певцов весенних ставим:
Какой восторг - так говорить уметь!
Как мы живем, так мы поем и славим,
И так живем, что нам нельзя не петь!

07 Януари 2005 13:43
Пейчо, явяваш се малко закъснял декабрист Вече сме януари, а "Януари" е проза
07 Януари 2005 13:55
прокоби и вибрации от космоса ги ловя като антена.

Личи си. И вестниците ги лапат като топъл хляб
07 Януари 2005 13:59
бозице златна,
ЧНГ!!!За много години!!!Жив и здрав, весел и с късмет, радостен и доброжелателен!!!Бъди щастлив!!!
07 Януари 2005 14:04
Бозица златна Абе, тези поетичности могат да накарат един символист да си накъса и изяде засрамен поемата със сребролунни мрежи Имайте милост
07 Януари 2005 14:05
* * *

Упоенье - яд отравы,
Не живи среди людей,
Не меняй своей забавы
На красу бесцветных дней.

Всe пройдeт, и жизни холод
Сердце чуткое сожмeт,
Всё, чем жил, когда был молод,
Глупой шуткой назовёт.

Берегись дыханья розы,
Не тревожь еe кусты.
Что любовь? Пустые грeзы,
Бред несбыточной мечты.
07 Януари 2005 14:09
На Ивановден празнуват още Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна.
Ама не се сещате да поздравите автора на реконтрата. Да ти е живо името, Иво!
07 Януари 2005 14:11
това "бозице златна" ми напомни за стихчето на Мартенския Заек, което той рецитира на Шапкаря:
Бръм, бръм, пчелице златна,
в чайника паТна..."

умилих се...
07 Януари 2005 14:14
Ако някой каже, че не могат да се омешат в едно Пушкин и Лермонтов, Фет и Тютчев, Ахматова и Цветаева, то аз ще му се изсмея презрително в лицето, ще замълча за миг, отново ще се изсмея с най-басовите си възможности, ще насоча показалец към него и ще го попитам: "Ти, чувал ли си за Пейчо, бе?"
07 Януари 2005 14:16
Перемянка,
душице романтична...
Не бих оставила Вашата персона неопоетизирана...
Бъдете все така социално ангажиран и през новата година, друже...
Хайде, със здраве...))
07 Януари 2005 14:24

Перемянов, ти си от Каравелово, Карловско да?
07 Януари 2005 14:34
Явно и ти си попрехванал от пророческите дарби на днешната лирическа героиня Чуваш ли шумове, като жужене едни такива, усилват се, заглъхват, за момент изчезват, после изневиделица те прасват по тила с удвоени децибели, нещо такова
07 Януари 2005 14:35
Автора Иво ли се казва?????
Да му живо и здраво името тогава. И на вас д-р Тормозчиян, като че ли И забелязвам в името ви, и на другите, дето по едно И са турили в ника си също, и за бозицата златна от същото, на Пейчо И-краткото ще признаем а другите а-то в никовете си еи да го четат. Кръчмаря, дай по едно за всички.
07 Януари 2005 14:43

Изкуството е най-краткият начин да проникнеш във Вечността
07 Януари 2005 14:58
Тююю, много Иван , много нещо! Мале- мале , като цветарка ги обикалах досега и сядам да си почина...
Обааааче, Krydderi , ннее ммооога ддда оттткажа ннна лллюбббезззната пппооокана... Тттакъв съм си аз мека Мария... харно , че не съм жена , щото....

Редактирано от - керпеден_1 на 07/1/2005 г/ 15:37:42

07 Януари 2005 15:07

Помогни ми!
Трябва да повярвам в света извън съзнанието си.
Трябва да повярвам, че моите действия имат смисъл, ..
дори и да не си ги спомням.
Трябва да повярвам, че дори и когато очите ми са затворени, .
света продължава да съществува.
Още ли вярваш, че света е там?
Още ли е там?
Хората се нуждаят от спомени.
Аз не съм различен.
И така, докъде бях стигнал?
07 Януари 2005 15:09
фък... тов. форц, след таз фраза бай милан ще требе да пренапише творбата наново...
07 Януари 2005 15:09
Мека ли си?
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД