Догодина държавата престава да отпуска субсидии за издръжка на около 120-те общински болници. През 2005 г. това ще се случи и на държавните болници. След 2 г. цялото финансиране на лечебниците ще минава през здравната каса, а това, което НЗОК не успява да плати, ще го вади от джоба си пациентът. Това разясниха на семинар за развитието на болничната помощ във Велинград здравният министър Славчо Богоев, директорът на здравната каса Димитър Петров и шефът на парламентарната комисия по здравеопазване Атанас Щерев. Събитието беше финансирано от Американската агенция за международно развитие - USAID.
За 2004 г. бюджетът на болниците ще изглежда така - здравната каса ще отпусне 190% повече пари в сравнение с тази година, или общо 380 млн. лв. С тях обаче вместо сегашните 81 клинични пътеки НЗОК ще финансира над 200 пътеки, или лечението на около 5000 диагнози - горе-долу всичко, които се лекува в болниците. Парите, които здравното министерство ще отпусне на подопечните му 70 държавни болници, ще са с 15% по-малко от тази година, или общо 191 млн. лв. За първи път догодина общините няма да разполагат с централно отпуснато перо за болнична помощ. Който кмет реши, да дава пари за болници. Който не иска или не може, ще разчита на здравната каса да издържа болницата му.
Как точно ще се
разпределят парите?
И тази година, и занапред здравната каса няма да може да покрива 100% от стойността на лечението, за което плаща. Обяснението - няма достатъчно пари. Например ако пациент е приет в болница с пневмония, НЗОК отпуска 60%-80% от разходите по лечението. Останалото в момента се покрива или от субсидията - държавна или общинска, или от джоба на пациента, който си купува лекарства и консумативи, или болницата трупа дълг за това лечение.
Догодина, ако болницата е държавна, здравното министерство пак ще покрива остатъка от разходите, непоети от здравната каса. Ако болницата е общинска, остатъкът от разходите ще се поема пак от здравната каса, извън парите от клиничната пътека. А през 2005 г. тези остатъци ще се поемат официално от джоба на пациента, от доброволен здравноосигурителен фонд, ако той се осигурява в такъв, или от социалното министерство за бедни пациенти. Според Атанас Щерев хората на Христина Христова трябва да разполагат с около 60 млн. лв., за да доплащат вместо бедни пациенти. Кой е беден ще се изчислява вероятно по начина, по който се определят и хората, които получават енергийни помощи. За този сезон те ще са около 600 000 души.
Какво ще се случи на общинските болници и
възможно ли е
те да фалират
още догодина? Според зам. здравния министър Петко Салчев нито една такава болница няма да фалира.
Това едва ли е така, пък и какво може да каже здравното министерство 2 седмици преди местните избори? Първо, НЗОК още не си е изяснила как точно ще изчислява и покрива недостига, непокрит от стойността на клиничната пътека. Т.е. напълно възможно е болниците да не могат да си покриват разходите по лечението. Второ, общинските болници работят по твърде малко клинични пътеки и съответно няма да могат да се издържат само с пари от касата. Единият вариант за тях е да затворят отделенията с по-малко пациенти, защото няма да могат да ги издържат и съответно да вземат по-малко пари от касата. Другият - целите болници да престанат да работят като такива и да станат медицински центрове или хосписи. Третият вариант е да карат пациентите да си плащат, и то по много. Добре е да се има предвид, че вече почти навсякъде има и частни медицински центрове, част от които имат и възможност да разкрият по 10-ина легла за болнично лечение - операции на хернии, апандисити, раждания. Ако ще се плаща, пациентът ще предпочете да си плати в частния център.
И сега общинските болници не лекуват всичко, от което пациентите им имат нужда. Занапред обаче дейността им ще се свива още повече поради липса на пари. Болните, които имат възможност, ще се лекуват на частно или ще ходят в областната болница в по-големия град. Последното ще е възможно, тъй като от догодина отпада районирането на болниците и всеки ще може да се лекува, където си пожелае.
Не е ясно какво ще стане с тези пациенти, които не могат да си позволят да пътуват или да плащат (и които са реалният контингент на общинските болници в момента). Сигурно няма да се лекуват. Или пък ще раждат на нивата - както са го правили прабабите им.
А тези, които решат да идат в областната болница, ще чакат, освен за спешните случаи. Защото тя обслужва пациентите от цялата област, където вече по-малките общинските болници са с орязани дейности. А покрай годините на реформа леглата и персоналът и на големите болници са намалени.
Още не е ясно какво
и колко ще доплаща
официално от 2005 г. българинът за лечението си в болница. Спешната помощ и лечението на бедни ще останат безплатни.
Сухите цифри са следните. В България годишно се дават около 4% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Догодина се очаква те да са почти 4.3%, или 1.6 милиарда. Според шефа на здравната комисия в НС Атанас Щерев проучвания оказват, че реално в държавата се харчат 8% от БВП за здраве, т.е. кеш от джоба си за лекарства, прегледи, изследвания, болнично лечение и рушвети българинът дава толкова, колкото държавата му осигурява - естествено, пак от неговите осигуровки и данъци.
Според Щерев здравната каса, която от 2005-а ще финансира изцяло лечението на българите, в момента събира по 800 млн. лв. годишно от здравни вноски, а за догодина ще трябва да похарчи близо 1 млрд. за болници и доболнична помощ. Държавата почти престава да финансира системата, следователно пациентите ще трябва да покриват разликите. Не че в момента не го правят, но тепърва това ще е регламентирано.
Има обаче 2 въпроса. Нали през 2005 г. ще се вдигне здравната вноска, т.е. касата ще събира повече пари? И нали касата има 800 млн. лв. резерв?
След вдигането на вноската в касата ще влизат 250 млн. лв. повече, а са нужни общо 1.5 млрд., е лаконичният отговор на Щерев. А резервът вече се ползва - касата тегли, за да покрие недостига за лекарства, може да се стигне и до ново отваряне заради недостигащите 16-20 млн. лв. за болници за тази година.
Реформата във финансирането на болниците ще е приключила през 2006 г., обяви здравният министър Славчо Богоев. Тогава се очаква да се промени - за пореден път - и начинът за остойностяване и заплащане на услугите в болниците. Сегашните клинични пътеки ще отпаднат и ще бъдат
заменени от диагностично
свързани групи
Според Ибрахим Шехата, шеф на "Български здравен проект" към USAID, нашата страна е единствената в света, която финансира болниците си по клинични пътеки. По цял свят въпросните пътеки, по които се описва коя диагноза как точно се лекува, са само механизъм за осигуряване на качество и следене на разходи, но не и за финансиране.
Диагностично свързаните групи са система за определяне на стойността на лечението на всяка диагноза според процедурите, които се прилагат на пациентите.
