"Преди две години синът ми сключи граждански брак. Ожениха се с голяма любов и заминаха на работа в чужбина, където се роди детето им. Случайно вкъщи се натъкнах на тяхно предбрачно споразумение, нотариално заверено, което силно ме обезпокои. Разбрах, че синът ми и снахата са се договорили зад гърба ми, че ако се разведат, ще делят моето жилище, понеже то им било семейно. Направих възможното споразумението да бъде развалено. Въпросите ми са:

- въведено ли е брачното споразумение и откога?

- какво значение има нотариалният договор между бъдещи съпрузи (младоженци), които се уговарят за важни семейни дела?

- какъв е опитът по света с брачните споразумения?"

Пита Боряна Викова от София



Брачният договор и предбрачното споразумение не са реално въведени в Семейния кодекс. Желанието на работната група за приемането на нов Семеен кодекс е бъдещият брачен договор (БрД) да помага на хората в граждански брак, а не да води до скандали между най-близките в едно семейство или домакинство.

БрД е замислен



да спестява противоречия и разправии



Да е ясно с какво всеки съпруг ще влезе в бъдещия брак, както и с какво ще излезе, ако бракът се прекрати като движимо, недвижимо имущество и вещи.

Така отговарям на първия въпрос - към настоящия момент БрД не е въведен и всякакво позоваване дори и на нотариално заверени споразумения между бъдещи съпрузи или вече сключили граждански брак е нищожно и противоречи на правната уредба в Семейния кодекс (СК).

Дотук (още от далечната 1968 г.) законодателят е приел, че придобитото имущество по време на брака със съвместен принос на съпрузите



е съпружеска имуществена общност (СИО)



Всяка вещ, придобита преди брака, както и полученото по време на гражданския брак - по наследство или по дарение, е лична собственост (индивидуално имущество) на съответния съпруг. Никой от съпрузите не може да се разпорежда еднолично с вещи, представляващи съпружеска общност, без съгласието на другия съпруг. Това се отнася и до личен апартамент на единия съпруг (придобит преди брак, наследство или дарение), ако е единственото жилище на семейството - за продажбата му отново е необходимо писменото съгласие на другия съпруг. Ако той не даде това писмено съгласие, собственикът може да поиска спорът да се реши от районния съд по местонахождението на имота. Имаше такъв случай в практиката, при който жената отказа да даде съгласие, а жилището им бе проиграно на комар от мъжа собственик.

Проектът за СК ще даде възможност за предварително решаване на проблеми, които сега се уреждат единствено със споразумение по чл. 100 от СК



при развод по взаимно съгласие



Тогава със споразумението се уточнява: фамилно име след развода, издръжката на децата и издръжката между съпрузите, родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, ползването на семейното жилище.

За жилището сега се водят изтощителни процеси. Защото този, който упражнява родителските права, остава да живее в апартамента, а другият родител го напуска и остава най-често без собствен покрив. В живота често не се прави разлика между това възлагане правото на ползване върху семейното жилище от брачния съдия (до отглеждане на децата до навършване на 18-годишна възраст) и между ограниченото вещно право на ползване върху недвижими имоти, което става с нотариален акт. От писмото на читателката става ясно, че съпрузите ден преди да се оженят, са се "разбрали", че семейно жилище ще бъде това на свекървата.



Такова договаряне е недействително



Семейно жилище е това, в което съпрузите и децата за последно са живели именно като семейство. Това може да е собствен апартамент отпреди брака на единия съпруг, може да е стая/и от жилището на свекървата или семейството да е живяло с договор за свободен наем и по този начин то да бъде определено. От разяснението става ясно, че съдът не се произнася по собствеността на семейното жилище, а изследва факта на обитаването му като семейна обител. СК казва, че ако жилището е собственост на близки на единия или другия съпруг, то



може да се възложи на титуляря на родителските права



за ползване с цел най-вече за гледане на децата до пълнолетието им само за определен срок. Т.е. понякога е възможна хипотезата вече бившите снаха и свекърва да живеят известно време заедно след развода в името на децата.

БрД ще даде възможност да се избегнат с години точещите се делбени дела за движимите вещи и недвижимите имоти. Точно този договор е основанието да се въведе в семейството



разделното записване на вещите и имотите



Ако в брачния договор е предвидено или в момента на сключването на гражданския брак младоженците заявят, че не искат съпружеската имуществена общност, то всеки пирон ще е собственост на този съпруг, на чието име е фактурата. А недвижимите имоти ще са собственост на този, чието име е вписано в нотариалния акт. При развод тези вещи не подлежат на делба. По подобен начин следва да се уредят в бъдеще и отношенията по паричните влогове на съпрузите.

За съжаление приемането на нов Семеен кодекс се бави и няма възможност да се възползваме от това добро нещо. Най-трудното за законодателя е



как да преуреди заварените бракове



Защото става дума за предбрачно споразумение или предбрачен договор - документ, който предхожда брака, а не го "коригира" след сключването му.

Към писмото на читателката е приложен отговор от ръководството на Нотариалната камара, в който се "оправдава" нотариалната заверка на т. нар. брачно споразумение. Твърди се, че това



била обикновена заверка само на подписи на младоженците -



1 ден дори са отложили сватбата си заради този параф. Склонен съм като юрист да приема това обяснение.

Но обикновените хора не могат да приемат отговора за логичен, защото се усещат застрашени, когато някой се опитва да си заплюе чуждо жилище като бъдещо семейно жилище. Нотариалната камара съобщава още, че дори да има нарушение, изминала давността за налагане на административно наказание, което също е вярно, но не е успокояващо. Все пак читателката е случила - поискала от сина и снаха си с нотариални подписи да се откажат от т. нар. предбрачно споразумение и те са го сторили. Най-вече за нейна утеха и спокойствие.