|
В демократични условия това изглежда розов блян. Не и при демокрацията в село Замфир, Ломско. Във въпросното село настоящият кмет - Гаврил Гаврилов, чакаше изборите без притеснение.
Работата е там, че за настоящите избори г-н Гаврилов е подкрепен ни повече, ни по-малко
от БСП, СДС, НДСВ и ДПС.
А е издигнат от БЗНС
Други политически сили в това село няма.
И да имаше, сигурно и те щяха да са зад него.
Срещу Гаврилов се бори само Георги Георгиев - независим претендент вече няколко поредни мандата, по занятие безработен.
Досега изборните му урожаи не блестят с изобилие, меко казано.
Отидохме да видим с. Замфир - това чудно чудо на сговора и консенсуса. Село Замфир е почти залепено за Лом - само на 4 километра от града, но тия 4 километра са осеяни с компактни ромски застроения и опоскани руини от някога мощна индустриална дейност, та празно няма.
Студен и упорит есенен дъжд запълваше дупките на разбитото шосе, което правеше невъзможно предизборното одрямване в деня за размисъл. На всеки 100 метра колата хлътваше в яма, плискаше наоколо нещо като политическа кал, а отстрани я зяпваха сурови и смугли лица.
В самия Замфир, бивше Дългошевци, в деня за предизборна концентрация царяха кротост и предрешеност. Обществен живот мъждукаше, поне видимо, в скромно магазинче. Няколко женици и вехт старец пазаруваха - олио, захар, това-онова.
Жениците не изглеждаха
угрижени за кого да гласуват -
решили сме твърдо, казаха на излизане, още преди месеци сме решили. Посвениха се да съобщят за кого, а ние не настояхме, за да не излезе агитация в забранения ден.
Дедо Милчо обаче, като разбра какво ни води в селото, тръгна да покаже Гаро. Така наричаше Гаврилов - настоящия кмет. По пътя разясни обстановката - Гаро е много добар, нема конкуренция.
Че как така? - чудим се ние. Без конкуренция инициативата завяхва, а демокрацията затлъстява. И царят, че е цар, и него го бодат отляво, отдясно, отвътре и отвън, та един Гаро да е безапелационен? Дедо Милчо обаче не се поддаде на тия мискинлъци, а разясни кое е основното при Гаро - "познава сички големци, връзки насекъде има и, доколко може, варди да се не крадне".
Че какво повече да иска българският избирател от избраника си, ако помисли човек.
Седнахме в лятната кухня в дома на Гаро -
човек обходителен и пъргав
Оказа се, че всички политически сили го канили да го издигат, но той останал верен на БЗНС-то. Тогава другите просто го подкрепили. Гаврил Гаврилов е с богат опит - дълго бил шеф на отдел "Търговия на едро" в Лом, занимавал се е с футбол - вкарал е местния "Левски"-Лом в "Б"-група, а сега е зам.-председател на възстановения клуб "Мария-Луиза", чийто почетен председател е проф. Чирков. Оказва се, че такъв клуб имало и преди 9 септември.
Работил е и много успешно - според обкръжението му - в "Спартак"-Плевен.
- Мен, и да не съм кмет, не ме е грижа за работа - ще си намеря веднага - доверява Гаврилов. - Всичко мога да работя, имам приятели навсякъде.
Но и той, и жена му са от Замфир и му се ще селото да не запада. Замфир не е малко село - жителите му са 1548 души, компактно българи.
По-късно узнавам, че амбиция на Гаро е да възстанови всичките четири чешми на селото, две вече е успял да оправи. Най-голямата негова заслуга според селяните е, че се е оправил със земята. Това е единственото село в околността,
в което няма и педя
необработена земя
Преди мандата на Гаврилов в селото имало две кооперации - едната, свързана с БСП, а другата - със СДС. Стигало се почти до бой. Работата скърцала и буксувала. Големи части от 16-те хиляди декара землище на селото не се работели изобщо. Гаврилов и общината дали земята накуп под аренда на Тодорка Христова и сега не могат да я нахвалят. Спазвала си договора стриктно: има-няма реколта, тя дава по 30 кг жито и бутилка олио на декар годишно.
По-късно в кафенето на читалището питаме други "селски нотабили" - бай Йордан Рангелов, бай Йордан Младенов и собственика - Тодор Арсов, как стоят работите с кражбите. Знае се, че наблизо е бунтовният ромски район на Лом, който често прави новините по вестниците.
- Ааа, няма проблеми, откак Гаро е кмет - съобщават те. - С полицията той е ей така (показват с два пръста как).
Гаро си имал начин да работи с контингента. Като излезе някой местен от затвора (случва се), той го кани в кметския кабинет на кафе. И там, под портрета на вехтия войвода и борец срещу турците дедо Цеко, му развива някои свои гледища за съвместния живот. Онзи после или битувал тихо, или зачезвал.
- Иначе и тия хора ги поддържам, какво като са сгрешили - обяснява кметът. - Даже на свиждане им ходя сегиз-тогиз -
цигарки им нося, това-онова
За да не закрият училището в селото, Гаврилов привлякъл ромчета от близкия квартал "Хумата". Сега в училището учат 165 деца и се справят, няма проблем.
Накрая питам кой е точно Замфир.
Обясняват ми. Замфир Хаджийски е комунист, убит е тука. Има голям паметник в селото. При демокрацията съборили паметника.
- А Гаврилов, като стана кмет, взе, че го възстанови - съобщават ми удивено селяни. - Докара цимент и го възстанови, май с човек.
Удивлението се дължи на факта, че бащата на кмета е бил политзатворник след 9 септември 44-а, а дядото е убит на самия 9-и. Без съд. Е, после са реабилитирани.
- На мене вражда не ми трябва - казва по тоя повод Гаврилов. - Паметникът си е паметник. История.
|
|
