Егаси тихия фронт, казах си аз, когато всички черноморски бесове подхванаха кораба ми. Уж да се сниша, докато премине бурята - взех, че се изтърсих по стълбите към трюма и май си паднах на главата; събудих се в "Пирогов". С какво са ме докарали до София представа нямам.

Побутнах се тук-там, никъде не ме болеше (чудесно е да се събуди човек без махмурлук, повярвайте). Е, викам си, хаирлия да е, дано ми се е понаместило нещо в обърканата кратуна; намерих си дрехите и се прибрах.

Продължих да следя шпионските скандали от вкъщи. Приех спокойно новината, че Б--го напуска кабинета без табела. В "24 шпигела" прочетох, че някаква дама с неясен произход шпионствала във ФРГ по следния начин: тя била българка и се представяла за такава, но чрез фалшиви свидетелства, така че да остави впечатление, че работи "под чужд флаг". "24 шпигела" явно ги разбират тези работи, но на мен ми се зави свят от толкоз вестникарска мъка и излязох да хвърля някоя троха на гълъбите пред Седмочисленици.

Седнах на любимата си пейка, гълъбите ме наобиколиха, накацаха и по мен, но изведнъж се разлетяха:

- Може ли огънчето! - помоли през зъби мъж с дълъг шлифер, мека шапка, вдигната яка и черни очила.

- Разбира се.

Мъжът ми върна запалката и изчезна по-бързо от дима на цигарата си. Усетих нещо лепкаво по пръстите си - аман от секрети! - на запалката беше залепена със сопол тайна бележка: "Прочети и унищожи! Тръгни надолу по "Шишман"; пред "Билкова аптека" има кашон с боклуци, там ще намериш следващата заповед."

..."Продължи надолу по "Шишман" и чакай нови инструкции."

На жълтите павета пред "Радисън" някой начерта стрелка с червен тебешир и веднага я изтри. По посока на стрелката видях боядисана в маскировъчен цвят "Нива" с отворена врата. Влязох в джипа, затворих вратата, а шофьорът (сещате се кой) потегли към Драгалевци.

- Минаваме в сивия сектор, Вадим, функциите на реконтраразузнаването в момента затихват, но ти бъди готов. Не забравяй, че си дал клетва! - Б--го потупа жабката: - Всичко е тук при мен, Развейпрах.

Минахме покрай къщата на Иван Костов и Б--го въздъхна:

- Двеста хиляди... - и пак потупа жабката - ... Ти беше посредникът, нали? Взе ли комисиона?

- Не, Иван ми е приятел.

- Така си и помислих, аз затова те харесвам. Засега родината не може да ти плаща, Вадим... според резултатите.

Подминахме Драгалевци и джипът продължи нагоре по серпентините.

- Ще ти призная нещо, Вадим. За нашия занаят много научих от твоя втори братовчед - Вячеслав Тихонов, който изигра безсмъртния Щирлиц в екранизацията на "17-те мига...". Този виц го знам от него:

"В главата на Щирлиц попаднал куршум. Дум-дум е, помисли си Щирлиц."

... ... ...