Маски долу! - викна Иван Костов и металическият му глас отекна чак до алуминиевите контейнери на "Волф".

Но днес е 31. Х. - Halloween; в нощта срещу 1. ХI. заедно с вестниците излизат всички вещици. Време е да се маскираме.

Допреди десетина-петнайсет години Halloween празнуваха само пънковете и хевиметълите (заради групата Halloween); днес празникът, както всичко друго, е приватизиран, комерсиализиран, опростачен. Но да се лигавим на старо време е празна работа. В този момент важният въпрос е: как да се префасонирам аз - маскираният по рождение (ако видите моя снимка, ще разберете за какво говоря).

Дали да се кача на Витоша и да направя екстремно спускане с клошарска количка? Изключено. Откъде толкова енергия? На гладен стомах катери ли се планина?

Хрумна ми нещо. Отивам до турското посолство. Искам да питам как се става султан, за да си направя харем; не мога да си хвана гадже! Аскерът пред сградата обаче не ме пуска. Опитвам се да произведа скандал, но получавам приклад по брадата.

Отивам при един познат, който продаваше дини цяло лято, а сега обгрижва камара тикви. Все пак не е съвсем безполезно да се лигавиш на старо време: младежът ми подарява тиква. Издълбаваме я внимателно, отделям вътрешността в найлонова торбичка (нищо да не се хвърля!) и вече имам хелоуински фенер.

Тръгвам с него по улиците и спирам минувачите:



Аз съм вашият другар, аз съм вашият кошмар;

Меря аз без много шум вашия човешки ум.

Дай бонбони, че духът ще те подгони!



Заради фенера ли, заради стихотворението ли (който се сети откъде съм го сглобил - получава нищо : Р), не знам, но хората се сещат, че и без бонбони ще мина, но цигари и стотинки не отказвам. Бързо успявам да събера за спирт; айде към аптеката! Правя си комбинаците в едно пластмасово шише: спирт, вода и люта чушка. Хората, които си купуват водка или купешка ракия, са безумци. Голяма простотия е да си купиш пет пъти по-скъпо нещо, което го има в аптеката и е далеч по-надеждно.

Надигам спирта и блага топлина се разлива по тялото ми; първата глътка е голяма магия. Като вкарам малко алкохол, ставам по-дързък в просията. Тръгвам по офиси и министерства. Навсякъде ме гонят, но се случва нещо, което променя нещата: срещам Карбовски и тръгваме по същите маршрути, но с неговата камера.

Хич не са ми ясни - кой министър, кой кандидат-кмет, - не ги познавам, а не ми и трябва. Всичките се шегуват нескопосано, трият потни ръце една в друга, но дават по някой лев. Уж са за мен, но Карбовски прибира повечето. Нищо, стига ми и толкова, без него нямаше да пожъна такъв успех.

Министър с име на свиня ми издава служебна бележка; с нея отивам в някаква военна кухня, където ми изпичат тиквата: мляс.