|
Не мога да не започна с първия гол на Фернандо Торес във вратата на Реал Бетис
*
Отборът се справи почти блестящо с мача. Хуанма не се притесни от това, че само 10 минути преди началото на срещата разбра, е ще замени контузилият се на загрявката Бургос. За гола нямаше вина. В останалите прояви беше стабилен, включително при излизанията след центриране от корнер или статично положение от полето. Защитата играе хладнокръвно, но на моменти като че ли недооценяваха ситуациите. Халфовата линия ми напълни окото
, а нападението, нападението, ladies and gentlemen, се изчерпва само с две думи - Торес и Николаидис
*
Атлети "овладя" мача някъде към 25-30 минута, т.е. - много малко след като получихме гол. Това ме кара да бъда оптимист за самочувствието на отбора. В определени моменти от второто полувреме Реал Бетис като по чудо не отбелязаха гол, но дори и тогава Atleticos играеха така, сякаш водят с пет гола.
Наистина, Атлети имаше шанс при гредите на Реал Бетис и особено в ситуацията, когато нападател от Бетис излезе сам срещу Хуанма. Вярно е, че късметът е на страната на силните, но по-добре да не се достига до такива ситуации... Все пак, дори и при този фрапантен пропуск нна Бетис, защитата на Атлети така бързо "покри" полетата и голлиниятта, че за миг си помислих, че резервите са се втурнали на терена да помагат.
*
Надявам се контузията на Диего Симеоне да не е нещо сериозно.
*
А накрая - CON EL ATLETI AL CIELO













