|
- Г-н Боевски, защо пристигнахте във Ванкувър?
- Дойдох, за да получа отговор на много въпроси. Първо, защо не мога да участвам. Къде пише черно на бяло за моето наказание? Кой е взел решението за него? Как ме наказват, при положение, че пробата ми е отрицателна? Как така е манипулирана или подменена, при положение че тя бе взета по всички правила?
- Как точно бе взета?
- На 18 октомври ме провериха в Асеновград. Привикаха ни един по един. На масата има чашка. Взимаш я. Влизаш в тоалетната, като до теб неотлъчно има човек от проверяващите. Уринирах в чашката. След това саморъчно излях урината в двете бурканчета. Нито за секунда са ме изпускали от очи.
- Поискахте ли среща с Аян?
- Дойдох само преди няколко часа и още не съм го направил. Разбрах обаче, че шефовете на нашата федерация са се опитвали да говорят с него, но той не иска.
- Какво ще правите?
- Ще гоня правата си докрай. Не мога да се примиря с това решение. Дойдох тук, за да участвам в световното първенство. - Но вие не сте в стартовите списъци?
- Яд ме е, че от нашата федерация са се съгласили да ме извадят. Тук обаче виждам, че те са били притиснати и са нямали избор да направят друго. Искам да бъде свикан спешно арбитраж още тук, във Ванкувър, защото следващият е насрочен чак за януари. Трябва да има по-висша инстанция, към която да се обърна. Ако арбитражът към федерацията не реши нещата, ще се обърна към арбитражния спортен съд.
- Наказанието ви е до живот?
- Звучи страшно. Животът ми няма да свърши, но не искам да допусна кариерата ми да приключи по този начин. Надявам се държавата да не ни изостави. Искам да се борим заедно докрай, да осъдим международната федерация.