"Ако 30 млн. души умират от глад днес в един свят на проспериращ глобален капитализъм, разполагащ с предостатъчно ресурси, за да спаси тези хора, с какво този капитализъм е по-добър от режима на Хитлер, обвиняван като носител на "радикално зло", тъй като е убил 6 млн. души? Хитлер е убил тези хора за 12 години."



Васил Проданов се вдъхновил за "Насилието в модерната епоха" (изд. "Захарий Стоянов") от "Черната книга на комунизма", преведена и у нас. Там френски историци пресметнаха жертвите на държавно насилие в страните с комунистическо управление. Проданов не е историк, философ е. Той пък опитва да извлече от историческите факти философията на насилието.

Модерната епоха е абонирана за насилие. Убитите само във войни са: ХVI век - 1,6 млн.; ХVII - 6,1; ХVIII - 7; ХIХ - 19,4; Първата световна - 25; Втората - 55, след нея - още 55; между 60 и 80 млн. са ликвидираните индианци оттатък Атлантика. Сметката набъбва многократно с измрелите от глад и други причини. Тенденцията е кошмарна. В началото на ХХI век годишните жертви са равни на 60 холокоста, 500 гулага и една Втора световна война.

Философските въпроси са доста: причини, форми, генезис на насилието, концентрацията му, циклите му, структурното насилие, глобализацията му и т. н. Проданов за разлика от авторите на "Черната книга" се опитва да обясни смислено комунистическото насилие. Но по-актуален е друг момент. "Размерите на нарушаване на всякакъв род права и на първо място социални права са големи, но обществената чувствителност за осъществяваното насилие рязко пада", констатира той за нашенската посттоталитарна ситуация. При социализма поради характера си насилието е ясно разпознаваемо, има дори персонална идентичност: Сталин, Живков, Хонекер. Характерът на насилието при капитализма стопява идентификацията му. Икономическото насилие за разлика от физическото и политическото размива образа на насилника, той е анонимен, неразпознаваем. Парите не миришат. Изчезва причинителят, притъпява се усещането за насилие. И сметките за жертвите остават в рубриката "Куриози".

Бедни, бедни Проданов. Докато онези чернокнижници трупат точки, той трупа тъга.