|
18 Ноември 2003 11:23
Доколкото за нашата си общност въпросът каква трябва да бъде политика, която е в състояние да ни издигне по-високо, съвсем не е без значение, ще си позволя да предложа и един текст, в който съм се опитал да поразсъждавам. При все това ще споделя две неща:
1. Този текст не е задължително да бъде четен. Много е просто всеки, който не се интересува от темата, да премине към следващия постинг.
2. Има нещо, което по-долу не е засегнато. Ще го очертая накратко. В един отбор, за мен лично, за да могат да се развиват младите играчи, те трябва да има от кого да се учат. Защото треньорът може да даде много, но сигурно повече дават тези, които са с теб на игрището. Ролята на треньора е да подпомогне всичко това. Извън всичко останало.
Край извора от жажда аз умирам, край огъня треперя вкочанен…
Мачът в Севлиево отново подсказа коя е причината да скрибуцаме по нанагорнището, опитвайки да наберем скорост. Кога с нетоплещи сърцата победи, кога със съдийски побутвания. Това, което превръща срещите ни в драми, включително и на Армията, се дължи на отсъствието на майсторски, виртуозни изпълнения. На изразителна класа у играчите, редуващи обнадеждаващи проблясъци с трайно присъствие в посредствеността. И всичко това прави от въпроса “Кои” най-важният и същностен за нас въпрос. Въпрос, който или ще разрешим, или ще продължим да съществуваме в нищото.
Лъкатушейки по хребета на времето, събрахме достатъчно информация, от която може да се опитаме да се оттласнем. Да формулираме изводите и да се надяваме, че ще има кой да ги осъзнае.
Твърде несигурно очакване от обитаващите високите етажи на Армията самовлюбени авторитети.
Според мен, най-важната от всички поуки се състои в следното:Стана ясно, че”професионалисти” не са ни нужни. Нужни са ни цесекари. Хора влюбени повече в отбора, отколкото във ведомостта.
Може ли ние да вземем качествен чужденец и той да остане такъв в морето на посредствеността? Онова, което акостираше при нас или нямаше никакви други шансове, или непрекъснато се оглеждаше за нещо отвъд. И то го вадеше от равновесие всеки път, когато добрите новини не идваха, или когато, подобно на Щакири, някой имаше интерес, но не чак такъв, че да забрави дребните сметки. И всичко това означава само едно. Че не от чужденците, с нашия бюджет, може да очакваме реставрация на старите позиции.
Нужно е друго. Нужно е ние сами да намерим неоткритите таланти и от тях да изваем големите майстори. Както сме го правили многократно. Както дълго сме пили вода от извора. В миналото. И всичко това задължително води до следното: Този, който ще води отбора, не трябва да бъде селекционер. Трябва да бъде треньор. Трябва да е способен да прави футболисти. Нещо, което на Стойчо не му беше дадено. Но това нито някой от Управата го видя, нито го осъзнава и понастоящем. И то, точно то, ни доведе до печалните резултати и нежелани последствия.
Всички Стойчови неумения и управленски недоглеждания, да му бъде поверявано това, с което той нямаше как да се справи, имат своите многозначителни измерения. Те се коренят във факта, че след първоначалния импулс на средата, феновете, традициите и точно формулираните амбиции, дигащи за известно време нивото, идеше платото на безпомощността и вървящото след нея неверие. Идеха провалите и главоломните индивидуални спадове.
Неспособността да бъдат създавани играчи, правеше от излезлите от “червената” школа излишно бреме. И Стойчо с огромно удоволствие се освобождаваше от него. Пращаше бледите юноши по-далеко, а после, по най-жалък начин, настояваше тези страшилища да не бъдат отвързвани срещу нас. Подобно на Заков.
Голяма част от извайването на таланта се решава от педагогическите умения на наставника. От неговата способност да вменява качества, засягащи морално-волевата сфера. Изхвърлянето на Мукаси, решил важни мачове, само иде да покаже, че някой е подвел Екзекутора, объркал го е, че проблемите могат да бъдат решавани по александърмакедоновски. С един удар. На фона на така демонстрираната, неработеща решимост и Стойчовите провали във възпитанието имат своя изчистен образец – Велизар.
Всички фундаментални отсъствия в треньорския занаят намераха своята завършеност в начина, по който, бившият вече треньор, избираше състава и го подреждаше на игрището. И тук вече, в един момент, тръгнаха да помагат всички. Нещо, което отново не разколеба ръководството, че точно Стойчо е Треньорът. Дори след като в хора на суфлиращите се включи и Светла Петрова.
Разбира се, най-важната негативна последица от цялата тази аматьорщина на ръководството, да очаква нещо от някого, който не притежава качества да го свърши, не касае срамните провали. Тя касае тоталното изчерпване на един огромен, най вече финансов кредит, зад който иде рестрикцията и завръщането в базовия лагер. В самото подножие на върха. Идва отново времето, в което ще се наложи да тръгваме отначало. Дано обаче най-накрая някой, от когото зависи нещо в ЦСКА, е узрял за разбирането, че време се дава само на този, който е в състояние да го използва, а отбор – на никого. Отборът трябва да си го направиш сам.
|
*
полигон. Някои другари още сънуват под шапката на МВР и ДС. И си вЕрват: проверено е! Наш човек каза - вЕрно е
- знае ли? - още един въпрос, сякаш питат дали другарката Чорнева знае че малкия Наско е откраднал гъбата и показалката.
Накрая Стиви О тръгна да се обяснява без да му искат обяснение. Че на кой му пука за някакво си каре в Нощен Труд. Това, което каза Станков също беше логично. Че трябват 2-3 нови е ясно, защото скамейката е къса. Също така е ясно, че не може някой като Порточана да иска ненормални пари за играч, който ще си остане негов. Ето чета, че Наков и ко искали 1.5 млн долара накуп за Камбуров. Ами ако има кой да им ги даде да го продават. Ама нашите са си виновни след тази история с бразилците. Ако не се бяха изхвърлили с тези пари, сега можеше да се опитват да свалят цената. Но както и да е, аз си имам други грижи сега, за да мисля за тях. 
абе ке ги провалят