"D. J." е същинският театрален дебют на поета и писателя Георги Господинов, нашумял с книгите си "Лапидариум", "Естествен роман", "Черешата на един народ". Условен дебют, ако не броим философския спектакъл на Иван Добчев "Роден във Ветил" по текстове на Ани Илков, Калин Янакиев и Георги Господинов. Другият фактор е интелигентно-забавната режисура на Десислава Шпатова, събрала в стръвен актьорски отбор Снежина Петрова, Ирини Жамбонас, Красимир Радков, Мария Бобева, Данаил Обретенов и Велислав Павлов. Жанрът на постановката също заслужава внимание.

Логичните въпроси са: какво е театрален скреч и има ли той почва у нас? Може ли класиката "Дон Жуан" да се експонира просто като "култово парче в поп-културата на 17-и, 18-и, 19-и и 20-и век"? Доколко съвременният театър би могъл да се повлияе от модерната клубна култура на 21-и век, без това да накърни изразните му средства? Отговорите, които дават авторите на "D. J.", са повече от положителни.

Текстът е изграден върху литературния мит за Дон Жуан, омайващ от векове различните нации и култури като неуморен латинолюбовник от вечен сапунен сериал. Безспорно ясно е, че и днес този симпатичен типаж вирее едновременно във високата култура и в масовото съзнание, наподобявайки "нещо като Зоро на жените".

Накъсаният ритъм на тази иронична пиеса, подобно "винилова плоча, върху която DJ скречира и миксира", определя ритъма и на постановката. Режисьорът е въпросният DJ. Деси Шпатова изобретателно и забавно, макар и не твърде задълбочено, скречира и миксира различни епохи, съдби и любови, обречени да се срещнат и разделят случайно пред няколко телефонни кабини.

Прекрасно е разиграна метафората за цигарения дим, по-важен от кислорода. През него се вдишват и издишват граничните състояния: страховита тъга, яростна любов, кратко блаженство, лепкава самота. Бездънните мигове-състояния са патент на Снежина Петрова и Ирини Жамбонас. Те двете са огледалното лице на една и съща жена - изоставената и изоставящата. Еротичният дим на "Житан" едновременно ги затваря в капана си и ги освобождава духовно. Същевременно дългоочакваният Дон Жуан в някакъв смисъл e микс от всички мъже и същевременно никой. Това е и скъпоценното димно послание.



Ирини Жамбонас, Снежина Петрова и Мария Бобева в очакване на заветния Дон Жуан.

Снимка: Иво Хаджимишев