|
Ето защо е учудващо, че доста това хора успяват да го направят, използвайки всичките или почти всички компоненти. Първият, разбира се, беше Тарантино с "Криминале", а после: Дани Бойл с "Трейнспотинг" (минус американските звезди), Гай Ричи с "Две димящи дула" и "Гепи" (два пъти в целта, отличник), Трой Дъфи в "Светците от Бундок" (снима продължение, браво) и т.н. Естествено, междувременно мнозина не толкова талантливи кинаджии паднаха в жертва на модната парадигма.
За никого не е чудно, че премиерният "51-ият щат" експлоатира същата формула. Не е чудно и че оригиналното име на филма е било "Формула 51" - всъщност името на синтетичния наркотик, забъркан от героя-химик на Самюъл Ел. Джексън.
Въпреки попълзновенията на България да се пробута за 51-и щат на САЩ, героите във филма на Рони Ю () разсъждават по същия начин за Британските острови.
Героят му през целия филм носи шотландска пола - на голо, както се разбира на финала, където Джексън показва задника си en face. Истинските звезди на "51-ият щат" обаче са Робърт Карлайл, неустоимата Емили Мортимър и уелсецът Рис Айфънс (съквартирантът на Хю от "Нотинг Хил")- неповторим в ролята на клубен бос. Рокзвездата от 80-те Мийтлоуф тежи на мястото си като мутра с типично българския прякор Гущера. Въобще, чудесният превод на филма - рядко явление - го прави много близък до родната действителност, ако не броим уникалните бледи британски муцуни.
Колкото до сценария, той не струва. В "51-ият щат" има няколко незабравими сцени и няколко много талантливи актьорски изпълнения, за които по-горе вече стана дума. Сумарно обаче, той не успява да се класира за званието "пореден култов филм на тема наркотици", а си остава само ентусиазиран опит за такъв.
