------

На 2 май 1997 година около обяд бременната в осмия месец Веселина Йорданова получава внезапни болки и кръвоизлив. Уплашена, че може би раждането й е започнало, 19-годишната ромка търси помощ в къщата на баща си Иван. Сестра й Димитрина я откарва веднага от ромската махала в гр. Елхово до местната болница. Съпругът на Веселина Борис и майка й Дафина по това време са на работа. Семейството очаква с радост раждането на първото бебе на Веселина. Никой не подозира за предстоящия ужас.

-------



Бременността на Веселина преминава нормално, има само две усложнения, когато се налага младата жена да лежи в болница, за да задържи плода. Това се случва в края на третия и в края на шестия месец от бременността й. Но гинекологът й, когото за близо 8 месеца посещава 14 пъти, е категоричен, че всичко е наред. И няма причини да твърди обратното - на жената са направени всички необходими изследвания.

На 2 май 1997 г. - 30 дни преди определената от лекарите дата на раждане, Веселина внезапно получава силни болки в корема и кървене. Спира да усеща движенията на бебето. Сестра й веднага я води в елховската болница. Дежурният лекар я преглежда и става ясно, че плацентата на бъдещата майка се е отлепила преждевременно, а плодът е мъртъв. Медикът действа бързо - осигурява линейка, която да откара младата жена в болницата в Ямбол. В Елхово няма условия за лечението й. В ямболската болница обаче половин час никой не обръща внимание на Веселина. След това я преглеждат на видеозон и отново поставят диагнозата на лекаря от Елхово. Правят й и изследвания, но резултатите стават готови едва след 3 ч. Лекарите решават да не правят цезарово сечение на жената и да я оставят да роди нормално въпреки усложненията.

След 3 мъчителни часа Веселина ражда мъртвия плод.



Изпада и плацентата й, а с нея - голям съсирек и 850 милилитра кръв. 10 минути след това състоянието й започва бързо да се влошава. Момичето тежи само 43 кг и спадането на кръвното й налягане веднага й се отразява. Периферните й вени колабират и реанимацията става невъзможна. Едва тогава се намесва дежурният хирург. Започва кръвопреливане, включват й кислородна маска. Но вече е твърде късно. Веселина е неконтактна, не реагира на болка. Адреналинът, сърдечният масаж и изкуственото дишане не помагат. Кардиографът показва права линия... Голямата кръвозагуба и анемичният шок, причинени от отлепването на плацентата, водят до сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. А те - до смъртта на младата жена.

В смъртния акт лекарите записват, че Веселина е починала от преждевременно отлепена плацента, мъртъв плод и хеморагичен шок.

Според близките на момичето ямболските лекари



упрекнали доктора от Елхово, че "води тези цигани в Ямбол".



Те са убедени, че причина за смъртта на Веселина е безотговорното отношение на медицинския персонал, мотивирано от етническата принадлежност на момичето.

Комисията за "мъртвородени и починали" в ямболската болница решава, че смъртта на плода е причинена от отлепената след травма плацента. Сутринта на фаталния 2 май Веселина прави любов със съпруга си. Лекарите приемат половия акт за травма.

Съдебните експертите обаче са категорични, че смъртта на младата жена не е била неизбежна. Кръвопреливането би било животоспасяващо. Но 5 часа на Веселина е прелята една единствена банка глюкоза. Едва след като състоянието й рязко се влошава, започва кръвопреливане. Специалистите отсичат още, че цезаровото сечение не би спасило Веселина. А половият акт не е причинил отлепянето на плацентата.

Заради трагедията с момичето е заведено следствено дело за причинена смърт заради незнание или немарливо изпълнение на лекарските задължиния. Прокуратурата обаче прекратява делото с мотив, че действията на лекуващите лекари не са "незнание или немарливо изпълнение". Родителите на Веселина съдят болницата за смъртта й, искат 20 000 лв. обезщетение. Ямболският районен съд уважава иска им и осъжда болницата да плати заради "виновното поведение на медицинския персонал". Магистратите приемат, че



смъртта на момичето е причинено от "бездействието на лекарите,



взели участие в израждането". Здравното заведение обжалва пред окръжния съд, но той потвърждава решението на първата инстанция.

Последна дума ще имат върховните съдии, защото от болницата обжалват решението и на окръжните магистрати.