Докато четеше вестника, разбра, че за Коледа ще му изплатят 50 лева премия. И на него, и на всички останали учители. Сумата не беше кой знае каква, но му стана приятно - подаръци ще има за всички от сърце, сети се за една стара песничка. От сърце ами, от какво друго да бъдат, няма да бъдат от производство на картофи или от консултантски услуги, я. По един Пенчо Славейков на всеки даскал...

Афоризмът му хареса, после си го доразви - таз година по един Пенчо Славейков, догодина по един Алеко Константинов. Дай, Боже! После изфуча ядосан, все едно че репортерката му беше виновна, и си рече:

"Ега ти държавата, щом може да раздаде на учителите си само по петдесет лева коледна премия!"

Докато четеше вестника, научи всичко около последното убийство в Холандия. И цялата биография на убития. И на предишните убити. И на бъдещите. И всички изявления на полицаи, министри и депутати. Което правеше около половин вестник. Останалото място почти стигаше за прогнозата за времето, спорта и рекламите. Е, имаше и някаква смърцафърцана дописчица за някаква художествена изложба. И си рече:

"Ега ти държавата, в която повече се пише за Константин Димитров-Самоковеца, отколкото за Владимир Димитров-Майстора!"

Докато четеше вестника, разбра с колко ще поскъпнат цигарите след Нова година и реши, че може да си купи с коледната премия 83 пакета. Ако му изплатят коледната премия преди Нова година. А ако му я изплатят след 1 януари - 55 пакета. Разликата беше стряскаща и реши - никакви подаръци от сърце, ще се запаси с цигари. Прочете нещо и за някакъв позитивен списък с лекарства. Прочете изявлението на някакъв фактор, че спекула с цигарите нямало да има. Замисли се и си рече:

"Ега ти държавата, която гледа да няма спекула с цигарите, а не с лекарствата!"

Докато четеше вестника, последното, което разбра, беше за предложенията на няколко обществени, творчески и браншови съюза и организации за удостояване на известни люде с отличия. Пак се замисли. Кога беше по-лесно, едно време ли? Когато имаше десетки ордени - и за по-обикновени хора, и за хора по така. Или сега, когато има само един-единствен орден. Не можа да си отговори и си рече: "Ега ти държавата, в която само снаха ми Гюргя не е удостоена с орден "Стара планина!"

После се сети, че това "снаха ми Гюргя" беше любим израз на Жорж Ганчев, и го доядя, че преди много години не беше гласувал за него за президент! Помисли си, че дереджето ни можеше да бъде по-друго. Сгъна вестника, не забеляза връхлитащия върху него автомобил и само успя да си рече:

"Ега ти държавата..."