Китайската културна революция, за която мечтаеше Мао, не е далеч. Нейният флагман беше филмът "Тигър и дракон".
Той не само бе номиниран за 11 "Оскара"; той беше първият филм на мандарински, номиниран за каквито и да било "Оскари" и прочее прозападни потупвания по рамото. "Тигър и дракон" беше красив, ефикасен и съзерцателен филм, Чоу Юн Фат, Мишел Йоу и Джан Зъи бяха чудесни, с една дума, струваше си гледането - дори ако се отнасяте с традиционно недоверие към жанра "кунгфу екшън".
Днес обаче имате всички основания да забравите за "Тигър и дракон" и да се сдобиете с нов любим филм, все едно дали изпитвате същото онова традиционно недоверие към кунгфу екшъните.
Той се нарича "Герой". Няма 11 номинации "Оскар", а само едничка - в категорията за чуждоезичен филм, където загуби от "Говори с нея". Негов режисьор е Джан Имоу - бивш любовник на примата на китайското кино Гун Ли и любимец на световните фестивали, начело с Кан. Самият Имоу е вероятно най-големият китайски режисьор, с филми като "Червено сорго", "Да живееш" и "Пътят към дома" в CV-то си.
На пръв поглед "Герой" експлоатира формулата от "Тигър и дракон": една световно утвърдена звезда на бойните изкуства (Джет Ли вместо Чоу Юн Фат), две прелестни дами в схватка с него (Джан Зъи от, ами, "Тигър и дракон", и Маги Чунг Ма-нюк), историческо-любовен кюжет, полети на жици над покриви и езера и виртуозно владеене на тялото.
"Герой" е, обаче, съвършен. По-прост, по-философски и по-филигранен от предшественика си. Ослепителен. Дори неизкушените от източната мъдрост и кунгфу екшъните, за които стана дума в началото, ще увесят чене в киносалона.
Играта с цветовете, която подхващат Имоу и операторът му в самото начало на филма, е виртуозна. Различните епизоди са издържани в черно, синьо, червено, бяло, зелено. Масовите сцени извикват асоциации с фразеологизма "целият китайски народ". Създаден в структурната традиция на "Рашомон", "Герой" разказва паралелно няколко възможни истории в различни съотношения на наличните герои, като междувременно ни спира дъха с визуалното си съвършенство. Насилието е поезия. Китайската културна революция е факт. Братята Уашовски могат да се гръмнат. Джаки Чан, sorry, брато - Джет Ли вече е любимият ни кунгфу герой.
Ех, дали ще порастеш, Анита?.. Коментарът ти днес е на нивото на 10-ти гимназиален...sorry, дъще.
***
А филмът е страхотен.